Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
Помисли за всички хора, които познаваше в Лондон и които му завиждаха за отиването в Щатите. Ана и Ханк го бяха завели на вечеря в Савой, за да го отпразнуват. Дейзи даде прощално празненство за него в къщата на „Грейт Питър“. Майка му плака.
Щеше да прилича на невяста, която се връща от медения месец и обявява развод. Унижението изглеждаше по-лошо от риска от смъртта във Виетнам.
Какво щеше да прави?
39.
Младежкият клуб „Света Гертруда“ се промени.
Лили си припомни, че започнаха повече или по-малко невинно. Източногерманското правителство одобряваше народните танци, дори и да се изпълняваха в криптата на някоя църква. Правителството също така одобряваше някой протестантски свещеник като Одо Фослер да си говори с младежите за връзките и секса, понеже възгледите му вероятно биха били пуритански като техните.
Две години по-късно клубът не бе тъй невинен. Вече не откриваха вечерта с някой народен танц. Пускаха рокмузика и танцуваха в енергичния индивидуален стил, който младежите по света наричаха куфеене. След това Лили и Каролин свиреха на китара и пееха песни за свободата. Вечерите винаги свършваха с дискусия, повеждана от пастор Одо; дискусиите редовно навлизаха в забранени територии — демокрация, религия, недостатъците на източногерманското правителство и неустоимата привлекателност на живота на запад.
Такива приказки бяха нещо обикновено в дома на Лили, но за някои от младежите беше ново и освобождаващо предизвикателство да чуят критики към правителството и предизвикателство към идеите на комунизма.
Църквата не беше единственото място, където се вършеха такива неща. Три или четири вечери седмично Лили и Каролин отиваха с китарите си в някоя друга църква или частен дом в Берлин или в околностите му. Те знаеха, че вършеното от тях е опасно, но и двете смятаха, че имат малко за губене. Каролин знаеше, че няма да се събере с Вали, докато Стената стои. След като американските вестници пуснаха истории за Вали и Каролин, ЩАЗИ наказа семейството, като изхвърли Лили от гимназията. Сега тя работеше като келнерка в столовата на Министерството на транспорта. И двете млади жени бяха решени да не допуснат правителството да ги смачка. Вече бяха известни сред тайно противящата се на комунизма младеж. Записваха песните им на магнетофон и си ги предава един на друг. Лили чувстваше, че поддържат огъня жив.
За нея в „Света Гертруда“ имаше още нещо привлекателно — Торстен Грайнер. Той бе двадесет и две годишен, но бебешкото му лице — като на Пол Маккартни — го правеше да изглежда по-млад. И той изпитваше страстта на Лили към музиката. Наскоро бе скъсал с момиче на име Хелга; според Лили тя не бе достатъчно интелигентна за него.
В една вечер на 1967 година Торстен донесе в клуба последната плоча на Бийтълс. От едната страна се намираше игривата и щастлива мелодия „Пени Лейн“, на която всички те танцуваха енергично; от другата беше странно увличащата песен „Ягодови полета завинаги“. На нея Лили и останалите бавно изпълняваха някакъв замечтан танц, отдаваха се на музиката и протягаха ръце като подводни растения. Непрекъснато пускаха двете страни на плочата.
Когато хората питаха Торстен как се е сдобил с плочата, той тайнствено почукваше носа си отстрани и не казваше нищо. Лили знаеше истината. Веднъж седмично чичо му Хорст прекарваше през границата в Западен Берлин микробус, пълен с топове плат и евтини дрехи — най-мащабният експорт на Изтока. Хорст винаги даваше на граничарите дял от комиксите, плочите, грима и модните дрехи, които носеше със себе си.
За родителите на Лили музиката беше фриволна. За тях сериозна бе само политиката. Те обаче не разбираха, че за Лили и нейното поколение музиката бе политическа, дори и когато в песните ставаше дума за любов. Новите начини да свириш на китара и да пееш бяха свързани с дългата коса, различните дрехи, расовата търпимост и сексуалната свобода. Всяка песен на Бийтълс и Боб Дилън казваше на старото поколение — „Ние не правим нещата като вас“. За юношите в Източна Германия това беше разтърсващо политическо послание. Правителството го разбираше и забраняваше плочите.
Те танцуваха на „Ягодови полета завинаги“, когато дойде полицията.
Лили танцуваше срещу Торстен. Тя разбираше английски и й беше интересно как Джон Ленън пее: „Живее се лесно, затворил очи, когато не виждащ видяното ти“. Стори й се, че това доста точно описва повечето хора в Източна Германия.
![Прагът на вечността [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/1/pragt-na-vechnostta-bg-download.jpg)
