Прагът на вечността [bg]

Там, в стаята с дъбови ламперии, с лавици, пълни с изследвания с библейска схоластика, Одо и Каролин бяха вкопчени в страстна прегръдка. Те се целуваха уста в уста. Ръцете на Каролин бяха положени върху главата на Одо, а пръстите й — заровени в дългата му гъста коса. Одо стискаше гърдите на Каролин. Тя се притискаше към него — тялото й бе извито като лък.

Лили онемя от изненада. Тя мислеше за Каролин като за съпруга на брат си — фактът, че не бяха женени, бе техническа подробност. Никога не й бе хрумвало, че Каролин може да обича друг мъж — и то свещеник. За миг умът й бясно затърси някакво друго обяснение — репетират пиеса или упражняват ритмична гимнастика.

Тогава Торстен отрони:

— Боже мой!

Одо и Каролин се отделиха един от друг с внезапен, почти комичен подскок. На лицата им се изписаха изненада и вина. След малко и двамата заговориха едновременно. Одо започна:

— Щяхме да ви кажем.

В същия момент Каролин изрече:

— О, Лили, толкова съжалявам…

За едно замръзнало мигновение Лили много живо възприемаше подробностите — карираната шарка на сакото на Одо, зърната на гърдите на Каролин са щръкнали през роклята й, дипломата на Одо по богословие виси в медна рамка на стената, старомодният цветен килим с излиняло място пред камината.

После си спомни тревогата, която я отпрати нагоре по стълбите.

— Полицията дойде — обясни тя. — Долу са.

— Проклятие! — рече Одо, изхвърча и Лили го чу как бърза надолу по стълбите.

Каролин гледаше Лили. И двете не знаеха какво да кажат. Тогава Каролин развали магията.

— Трябва да отида с него — рече тя и последва Одо.

Лили и Торстен останаха в кабинета. Лили с тъга си помисли, че мястото е подходящо за целувки — дъбовите ламперии, камината, книгите, килимът. Чудеше се колко ли често са го правили Одо и Каролин и кога ли е започнало. Помисли си за Вали. Горкият Вали.

Тя дочу викове долу и това я съживи. Разбра, че няма причина да се връща в подземието. Палтото й беше там, но вечерта не бе студена — можеше да се оправи и без него. Можеше да се измъкне.

Предната врата на къщата се намираше точно от обратната страна на входа на мазето. Тя се запита дали полицията е обкръжила цялото място и реши, че вероятно не е.

Прекоси антрето и отвори вратата. Не се виждаха полицаи.

Тя се обърна към Торстен:

— Ще си ходим ли?

— Да, бързо.

Излязоха и тихо затвориха вратата.

— Ще те изпратя до вас — каза й Торстен.

Бързо заобиколиха ъгъла и забавиха крачка, щом изгубиха църквата от поглед.

— Това сигурно е било шок за теб — започна Торстен.

— Аз мислех, че тя обича Вали! — простена Лили. — Как можа да постъпи така с него?