Прагът на вечността [bg]

Беше висок мъж, облечен в сако от туид, със закопчана риза и вратовръзка. Дейв трябваше доста да се постарае, за да не се плаши.

— Как разбра? — попита го Бийп.

— Няма значение.

— Проклетият ми брат ти е казал — продължи тя. — Ама че лайно съм била да му се доверя.

— Няма нужда от долнопробен език.

Бяха в гостната на викторианската къщна на Дюърови на улица „Гоф“ в квартала „Ноб Хил“. Хубавите стари мебели и скъпите, но поизбелели завеси напомняха на Дейв на къщата на „Грейт Питър“. Дейв и Бийп седяха един до друг на червено-виолетово канапе, Бела в някакво антикварно кожено кресло, а Уди стоеше пред резбованата каменна камина.

— Знам, че е внезапно, но аз имам задължения — записи в Лондон, турне в Австралия и още… — обясни Дейв.

— Внезапно? — попита Уди. — Съвършено безотговорно! Самият факт, че можеш изобщо да правиш такова предложение само след една седмица срещи, доказва, че изобщо не си съзрял за брак.

Дейв възрази:

— Не обичам да се хваля, но ме принуждавате да заявя, че вече две години живея отделно от родителите си, че през това време съм изградил международен бизнес за милиони, че макар и да не съм толкова богат, колкото си го въобразяват хората, аз съм в състояние да поддържам материалната обезпеченост на дъщеря Ви.

— Бийп е на седемнадесет! И ти си на толкова. Тя не може да се омъжи без моето разрешение и аз не го давам. Обзалагам се, че Лойд и Дейзи ще имат същото отношение към теб, млади Дейв.

— В някои щати можеш да се ожениш на осемнадесет — обади се Бийп.

— Въобще няма да отидете на такова място.

— Какво ще правиш, татко — в манастир ли ще ме пратиш?

— Да не би да заплашваш да избягаш?

— Просто посочвам, че в крайна сметка нямаш силата наистина да ни спреш.

Тя имаше право. Дейв провери в библиотеката на улица „Ларкин“. Възрастта на пълнолетието беше двадесет и една години, но няколко щата позволяваха на осемнадесетгодишни жени да сключват брак без съгласието на баща си. В Шотландия възрастта беше шестнадесет години. На практика за родителите беше трудно да попречат на брака на двама решили се хора.

Уди продължи:

— Не разчитай на това. Няма да стане.

Дейв внимателно произнесе:

— Не смятам да се карам с Вас за това, но според мен Бийп току-що каза, че не само Вашето мнение се брои в случая.

Той смяташе, че думите му не са обидни, и ги произнесе любезно, но това явно ядоса Уди още повече.

— Изчезвай от този дом, преди да съм те изхвърлил.

Бела се намеси за пръв път:

— Стой си на мястото, Дейв.

Дейв не се беше помръднал — кракът на Уди не бе наред от военновременна рана и той не можеше да изхвърли никого.

Бела се обърна към съпруга си:

— Скъпи, преди двадесет и една години ти стоеше в тази стая и се сблъска с майка ми.