Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз не бях на седемнадесет, а на двадесет и пет.
— Майка ми те обвини, че си разбил моя годеж с Виктор Роуландсън. Тя беше права — ти бе причината за това, макар и да бяхме прекарали само една вечер заедно. Срещнахме се на увеселение, уредено от майката на Дейв, след което ти отиде за десанта в Нормандия и аз не те видях една година.
— Една вечер? Какво си направила, мамо? — попита Бийп.
Бела погледна дъщеря си, поколеба се и отговори:
— Направих му го с уста в един парк, миличка.
Дейв се смая. Бела и Уди? Невероятно!
Уди възнегодува:
— Бела!
— Уди, скъпи, сега не е времето да си мерим приказките.
Бийп се зачуди:
— На първата среща? Мамо! Ама че начало!
— За Бога… — опита Уди.
Бела го спря:
— Скъпи, просто искам да ти напомня какво значи да бъдеш млад.
— Но аз не ти предложих брак веднага!
— Вярно е, беше болезнено бавен.
Бийп се изкиска, а Дейв се усмихна.
Уди се обърна към Бела:
— Защо ме удряш в гръб?
— Понеже си малко надут.
Тя взе ръката му, усмихна се и каза:
— Ние бяхме влюбени. Те също са. И ние, и те имаме късмет.
Ядът на Уди попремина:
— Значи да ги оставим да правят каквото си искат?
— Определено не. Но може би ще постигнем компромис.
— Не виждам как.
— Да речем, че се разберем те да ни попитат отново след една година. Междувременно Дейв ще бъде добре дошъл да идва тук, в нашия дом, когато може да се отдели от работата с групата. Докато той е тук, може да споделя леглото на Бийп, ако двамата искат това.
— Не!
— Те ще го направят, тук или другаде. Недей да водиш битки, които не можеш да спечелиш. И не бъди лицемерен. Ти си спал с мен, преди да се оженим, а преди да се запознаеш с мен, си спал с Джоан Рузрок.
Уди стана.
— Ще си помисля за това — отсече той и излезе от стаята.
Бела се обърна към Дейв:
— Дейв, не нареждам на Бийп или на теб. Обръщам се към вас — моля ви — да бъдете търпеливи. Ти си добър мъж от чудесно семейство и аз ще бъда щастлива, когато се омъжиш за дъщеря ми. Но ви моля да изчакате една година.
Дейв погледна Бийп. Тя кимна.
— Добре — съгласи се той. — Година.
На излизане от общежитието Джаспър провери кутията си. В нея имаше две писма — син плик на въздушната поща, адресиран с изискания почерк на майка му; другото бе с напечатан на машина адрес. Преди да може да ги отвори, го потърсиха.
— Телефонно обаждане за Джаспър Мъри!
Той натъпка и двата плика във вътрешния джоб на сакото си.
Обаждаше се госпожа Залцман.
— Добро утро, господин Мъри.
— Здравейте, Сини очи.
— С вратовръзка ли сте, господин Мъри? — попита тя.
Вратовръзките вече излизаха от мода, а и от един машинописец не се изискваше да бъде елегантен.
— Не — отвърна той.
— Сложете си една. Хърб Гулд иска да Ви види в десет часа.
— Наистина? Защо?
— Има свободно място за проучвател в Днес. Показах му Вашите изрезки.
— Благодаря Ви, Вие сте ангел!
— Сложете си вратовръзка — и госпожа Залцман затвори телефона.
Джаспър се върна в стаята си, сложи си чиста бяла риза и строга тъмна вратовръзка. После си сложи сакото и палтото и отиде на работа.
Във вестникарската будка на фоайето на небостъргача той купи малка кутия шоколадови бонбони за госпожа Залцман.
Отиде в помещенията на Днес в десет без десет. Петнадесет минути по-късно секретарката го покани в кабинета на Гулд.
— Радвам се да се срещнем — започна Гулд. — Благодаря Ви, че дойдохте.
— Аз се радвам, че съм тук.
Джаспър предположи, че Гулд не си спомня за разговора им в асансьора.
Гулд четеше броя на Истината за убийството на Кенеди.
— В резюмето си казвате, че сте започнали този вестник.
— Да.
— Как стана това?
— Работех за официалния университетски вестник, Сейнт Джулиънс Нюз.
Нервността на Джаспър изчезна, щом заговори.
— Кандидатствах за длъжността редактор, но я дадоха на сестрата на предишния.
— Значи сте го направили напук.