Прагът на вечността [bg]

Тръпката от работата в САЩ отлиташе. Групата се отегчи и вече се готвеше за завръщане в Лондон, където щяха да записват нов албум.

След изпълнението си се върнаха зад кулисите. Сградата беше театър, тъй че гримьорната бе достатъчно голяма, а тоалетната чиста — за разлика от бийт клубовете в Лондон и Хамбург. Единственото освежаване бяха безплатните напитки Доктор Пепър от спонсора, но обикновено портиерите се съгласяваха да пратят някого за бира.

Дейв съобщи на групата, че при тях може да дойдат приятели на родителите му, тъй че трябваше да се държат прилично. Всички проръмжаха — това значеше без наркотици и без забавления с почитателки, докато възрастните не са си тръгнали.

По време на втората част на представлението Дейв видя пазача на входа за артистите и му даде имената на гостите — господин Уди Дюър, госпожа Бела Дюър, господин Камерън Дюър и госпожица Урсула „Бийп“ Дюър.

Петнадесет минути след края на представлението те се появиха на прага на гримьорната му.

Дейв с удоволствие установи, че Бийп не се е променила. Все още бе дребничка, не по-висока от едно време, когато бе на тринадесет, при все че беше по-закръглена. Джинсите й прилепваха плътно по бедрата, но се разширяваха под коляното по най-новата мода. Тя носеше и плътно прилепнал пуловер на широки сини и бели ивици.

Беше ли се нагласила за Дейв? Не непременно. Коя тийнейджърка не би се наконтила, щом ще отива зад кулисите на един поп концерт?

Той се здрависа с четиримата посетители и ги представи на останалите от групата. Боеше се, че останалите момчета може да го изложат, но те държаха най-примерно поведение. От време на време всички канеха семейни познати и всеки беше благодарен за въздържаността на останалите в присъствието на по-възрастни роднини и приятели на родителите им.

Дейв трябваше да се застави да спре да зяпа Бийп. Тя все още гледаше по онзи начин. Така гледаше и Манди Лав. Хората го наричаха сексапил или je ne sais quoi или просто „то“. Бийп се усмихваше пакостливо, походката й се полюляваше и тя излъчваше живо любопитство. Дейв бе обзет от непреодолимо желание, както когато бе девствен и на тринадесет години.

Опита да говори с Камерън, с две години по-голям от Бийп и вече студент в Университета на Калифорния в Бъркли, съвсем близо до Сан Франциско. Кам беше костелив орех — подкрепяше войната във Виетнам, смяташе, че с гражданските права трябва да се процедира по-постепенно и бе на мнение, че хомосексуалните актове трябва да се считат за престъпления. Освен това предпочиташе джаза.

Дейв даде на Дюърови петнадесет минути, после обяви:

— Това е последната вечер от турнето ни. След няколко минути в хотела започва прощално събиране. Бийп и Кам, бихте ли искали да дойдете?

— Не — незабавно отсече Камерън. — Все пак благодаря.

— Жалко — неискрено и учтиво отвърна Дейв. — Ти, Бийп?