Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Зеленика стисна зъби.

— Лъжеш. Защо би ми дала шанс?

— Не стреляй — каза Кореноплод странно спокоен. Просто излез от обхват. Върви и спаси Артемис. Това е последната заповед, която някога ще ти дам, капитане. Не смей да я игнорираш.

Зеленика се почувства сякаш всичките й сетива бяха потопени под метър вода. Всичко беше замъглено и забавено.

— Нямам избор, Юлиус.

Кореноплод се намръщи.

— Не ме наричай Юлиус! Винаги го правиш, преди да не ми се подчиниш. Спаси Артемис, Зеленика. Спаси го.

Зеленика затвори едното си око и се прицели. Лазерното полезрение не беше никак добро за този вид точност. Трябваше да го направи ръчно.

— След това ще спася Артемис — каза тя, пое си дълбоко въздух, задържа го и дръпна спусъка.

Зеленика уцели червената точка. Беше сигурна. Зарядът потъна в устройството, обхващайки металната повърхност като малък горски пожар.

— Уцелих я! — извика Зеленика на изображението на Опал. — Уцелих червената точка!

Опал сви рамене.

— Не знам. Мисля, че беше една част по-надолу. Лош късмет. Мислех това, което казах.

— Не! — изкрещя Зеленика.

Обратното броене на гърдите на Кореноплод вървеше по-бързо, летейки през числата. Сега оставаха само моменти.

Началникът с мъка се изправи на крака и вдигна визьора на каската си. Очите му бяха спокойни и безстрашни. Той се усмихна нежно на Зеленика. Усмивка, която не съдържаше обвинение. За първи път нямаше и следа от трескавия нрав по бузите му.

— Пази се — каза той и оранжев пламък се запали в центъра на гърдите му.

Експлозията изсмука въздуха от тунела, изсмуквайки кислорода. Многоцветни пламъци се вихреха като перушина на биещи се птици. Зеленика се отблъсна назад от вълна шокови вълни, силата избиваше всяко нещо от началника. Микрофиламенти се взривиха в костюма й, претоварени от жегата и силата. Цилиндровата камера на каската на Зеленика изскочи от жлеба си и се завъртя из П37.

Зеленика се носеше в шахтата като вейка в циклон. Тапите за уши се запечатаха автоматично, след като звукът от експлозията настигна взрива. Началникът беше изчезнал зад топка пламък. Нямаше го и нямаше никакво съмнение. Дори магията не можеше да му помогне сега. Някои неща не можеше да се поправят.

Вътрешността на ръкава заедно със Стълбус и Кореноплод се разпадна в облак останки и прах, части рикошираха в стените на тунела. Облакът се втурна по пътя с най-малко съпротивление, което, естествено, беше по посока на Зеленика. Тя едва успя да разтвори крилата си и да се издигне няколко метра преди летящите отломки да издълбаят дупка в стената на шахтата под нея.

Зеленика кръжеше над широкия тунел, звукът от собственото й дишане изпълваше каската. Началникът беше мъртъв. Беше немислимо. Просто така, по прищявката на отмъстителна фея. Имаше ли разковниче в устройството? Или наистина беше пропуснала мишената. Вероятно никога нямаше да узнае. Но за полицейските наблюдатели изгледаше така, сякаш тя е застреляла собствения си началник.