Пеперуда в леда [bg]

Стоя пред огледалото, прехапала устни, и пристъпвам от крак на крак. Не мога да реша дали да облека дрехите, които току-що пристигнаха, или просто нещо от гардероба.

Поръчах с едночасова доставка нови къси панталонки и блуза, но не мога да преценя дали ми харесва как стоят.

В приложението блузата изглеждаше с деколте тип лодка и скъсена дължина. В действителност раменете ми са напълно голи, а заради ниската талия на дънковите панталонки коремчето ми е по-разголено, отколкото очаквах. И все пак блузата е с дълги ръкави, а десенът на редуващи се светло- и тъмнозелени линии е по-скоро сладък, отколкото секси.

Всъщност проблемът е, че ми трябва сутиен без презрамки. Нямам такъв, а тъй като в приложението деколтето не изглеждаше толкова разголено, дори не ми мина през ума да поръчам. Не че бюстът ми е толкова голям, че да не мога да ходя без сутиен. Но прозиращите зърна са не по-малка реклама на отсъствието на този елемент от дамското облекло от полюшването на гърдите.

А и това щеше да е вторият път, когато се обличам специално за Гарет и не слагам сутиен.

Изръмжавам и вземам решение.

— Ще изляза така — заявявам на отражението си в огледалото. — Не е като да създавам грешно впечатление.

Така или иначе в някакъв момент ще си легна с него.

Самопризнанието ми действа освобождаващо. Сядам пред тоалетката, отварям чекмеджето и поглеждам жалкия си набор от гримове — тониран слънцезащитен крем, спирала, гланц за устни и молив за очи.

Истината е, че отдавна не се интересувам от това как изглеждам, а полагането на усилия видът ми да е представителен не е нищо повече от това — просто усилия.

Докато имах собствена лекарска практика, се стараех да изглеждам възможно най-добре. Как иначе бих могла да очаквам пациентите да се доверят на естетическия ми усет?

Но всичко това е минало.

За мен е неразбираемо защо Гарет ме смята за толкова привлекателна. И все пак искам да го впечатля поне малко.

Да го „шашна“, както красноречиво се изрази Рокси.

Последователно нанасям всички продукти от серията ЕКРА+ на лицето и шията си, добавям слънцезащитен крем, молив за очи, спирала и гланц. Накрая сплитам косата си на рибена кост, за да не ми пада пред очите.

Излизам през вратата и се насочвам по стълбите към къщата му, преди да съм решила, че външността ми има нужда от още разкрасяване.

Поизносените ми кецове „Конвърс“ са небрежен акцент — доказват, че не се опитвам да изглеждам безупречно, — а новият тоалет ми вдъхва увереност. Усещам полъха на вятъра по голите си рамене и по гърба. Странно е. И безспорно секси.

Натискам звънеца и се опитвам да не подскачам от вълнение. Местя пазарската чанта, която съм взела, от едното си рамо на другото. Нищо че в нея са само ключовете и телефонът ми. Гарет се провиква да влизам, затова отварям вратата и тръгвам към всекидневната, но той се появява откъм коридора и… аз замръзвам на място.