Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

параклиса, във него влязло и през прозореца излязло, след като близо до олтара не си видяло господаря. [1512] С отскоци слязло по скалата, ала за жалост, в бързината, то лапата си наранило. Но после бързо продължило [1516] и душейки все тъй следата, се приближило до гората, където бил се подслонил Тристан. Хюсден се устремил [1520] между дърветата дебели, а тези, дето го следели, били обхванати от жал и казали на своя крал: [1524] — Да спрем, кралю. Кой знае где туй куче ще ни отведе.         И всеки вкъщи се прибрал… Хюсден свободен се видял [1528] и тутакси поел на път. От радостния лай лесът сред тишината проехтял…         Тристан, Изолда, Говернал [1532] все по-отчетливо долавят, че лаенето приближава. Тристан си казва: „Според мен това е лаят на Хюсден“ [1536] и нервно дръпва тетивата. Тревога свива им душата и те оттеглят се назад от страх, че кралят в своя яд [1540] ще ги убие на часа. Но само на Хюсден гласа дочуват. Малко след това разтърсва той пред тях глава, [1544] опашка весело върти от радост взорът му блести… Та кой представа би си имал за радостта му несравнима? [1548] Хюсден навярно би желал с кралицата и с Говернал възторга си да сподели. Но стреснат е Тристан: нали [1552] в гората куче щом залае, за криещите се това е сигнал особено тревожен. — Защо чрез кучето ми, Боже, [1556] това проклятие ни прати? И тримата ще си изпатим… Нали щом кралят ни открие, той сигурно ще ни убие: [1560] я на бесило, я на клада! Хюсден е с нас не за отрада, а страх да ни внушава само. И жалко, че за верността му [1564] ще трябва да му заплатим със смърт, макар че ще скърбим. А всъщност дружбата ни стара при нас в гората го докара. [1568] Как да постъпя в този случай с това добро и вярно куче? — При всяко куче май така е, попадне ли на плячка, лае. — [1572] отвръща му Изолда. — Тука ще ти разкажа за поука една история, която се случва на Артур в палата [1576] в Уелс. Там горският пазач бил превъзходен познавач на кучетата и научил на хитрини и свойто куче. [1580] Когато сръчният ловец ударил със стрела сърнец, сърнецът се опитал с бяг да се спаси, но нямал как, [1584] защото кучето тъй умно било, че плячката безшумно, без лай, без вой то проследило и шеметно се устремило, [1588] животното за да настигне.         Тристан я слуша, без да мигне… — Дано, мой мили, някой ден ти да приучиш и Хюсден [1592] да може мигом да престане да лае, щом животно хване. За нас туй би било прекрасно!…         Тристан разбира много ясно [1596] какво е нужно да направи: — Да ще Хюсден да се остави да го дресирам да не лае! Аз предполагам, че това е [1600] не чак тъй трудно постижимо, пък и голяма нужда има да го постегна още в тия най-близки дни. Да го убия [1604] ще е мъчително за мен. Но ако той в един момент залае или пък завие, ще стане тъй, че всички ние [1608] на смъртен риск ще се изложим. От днес, каквото е възможно, ще сторя. — И Тристан отива на лов, в шубраците се скрива [1612] и стреля по един елен. Но щом потича кръв, Хюсден такъв неистов лай надава, че вече цялата дъбрава [1616] започва силно да ечи. Тристан го удря да мълчи и в миг Хюсден се спотаява. Но тъкмо тръгват и тогава [1620] Хюсден пролайва силно пак. Тристан обаче знае как