Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
параклиса, във него влязло
и през прозореца излязло,
след като близо до олтара
не си видяло господаря. [1512]
С отскоци слязло по скалата,
ала за жалост, в бързината,
то лапата си наранило.
Но после бързо продължило [1516]
и душейки все тъй следата,
се приближило до гората,
където бил се подслонил
Тристан. Хюсден се устремил [1520]
между дърветата дебели,
а тези, дето го следели,
били обхванати от жал
и казали на своя крал: [1524]
— Да спрем, кралю. Кой знае где
туй куче ще ни отведе.
И всеки вкъщи се прибрал…
Хюсден свободен се видял [1528]
и тутакси поел на път.
От радостния лай лесът
сред тишината проехтял…
Тристан, Изолда, Говернал [1532]
все по-отчетливо долавят,
че лаенето приближава.
Тристан си казва: „Според мен
това е лаят на Хюсден“ [1536]
и нервно дръпва тетивата.
Тревога свива им душата
и те оттеглят се назад
от страх, че кралят в своя яд [1540]
ще ги убие на часа.
Но само на Хюсден гласа
дочуват. Малко след това
разтърсва той пред тях глава, [1544]
опашка весело върти
от радост взорът му блести…
Та кой представа би си имал
за радостта му несравнима? [1548]
Хюсден навярно би желал
с кралицата и с Говернал
възторга си да сподели.
Но стреснат е Тристан: нали [1552]
в гората куче щом залае,
за криещите се това е
сигнал особено тревожен.
— Защо чрез кучето ми, Боже, [1556]
това проклятие ни прати?
И тримата ще си изпатим…
Нали щом кралят ни открие,
той сигурно ще ни убие: [1560]
я на бесило, я на клада!
Хюсден е с нас не за отрада,
а страх да ни внушава само.
И жалко, че за верността му [1564]
ще трябва да му заплатим
със смърт, макар че ще скърбим.
А всъщност дружбата ни стара
при нас в гората го докара. [1568]
Как да постъпя в този случай
с това добро и вярно куче?
— При всяко куче май така е,
попадне ли на плячка, лае. — [1572]
отвръща му Изолда. — Тука
ще ти разкажа за поука
една история, която
се случва на Артур в палата [1576]
в Уелс. Там горският пазач
бил превъзходен познавач
на кучетата и научил
на хитрини и свойто куче. [1580]
Когато сръчният ловец
ударил със стрела сърнец,
сърнецът се опитал с бяг
да се спаси, но нямал как, [1584]
защото кучето тъй умно
било, че плячката безшумно,
без лай, без вой то проследило
и шеметно се устремило, [1588]
животното за да настигне.
Тристан я слуша, без да мигне…
— Дано, мой мили, някой ден
ти да приучиш и Хюсден [1592]
да може мигом да престане
да лае, щом животно хване.
За нас туй би било прекрасно!…
Тристан разбира много ясно [1596]
какво е нужно да направи:
— Да ще Хюсден да се остави
да го дресирам да не лае!
Аз предполагам, че това е [1600]
не чак тъй трудно постижимо,
пък и голяма нужда има
да го постегна още в тия
най-близки дни. Да го убия [1604]
ще е мъчително за мен.
Но ако той в един момент
залае или пък завие,
ще стане тъй, че всички ние [1608]
на смъртен риск ще се изложим.
От днес, каквото е възможно,
ще сторя. — И Тристан отива
на лов, в шубраците се скрива [1612]
и стреля по един елен.
Но щом потича кръв, Хюсден
такъв неистов лай надава,
че вече цялата дъбрава [1616]
започва силно да ечи.
Тристан го удря да мълчи
и в миг Хюсден се спотаява.
Но тъкмо тръгват и тогава [1620]
Хюсден пролайва силно пак.
Тристан обаче знае как
Перейти на страницу: