Искрено ваш Шурик [bg]

Актьорската й душа не умираше. Старият спектакъл на живота й се бе провалил, овехтял и тя започна да си създава нов от подръчни материали, от сбиритока, както казваха в театъра. На Менделсон подхождаше черна рокля, затворена, но с прозрачни ръкави, подобаваща за изпълнителка. А и черното й отиваше. Ама според еснафските традиции Нова година не се посрещала в черно — много важно. Трапезата ще бъде скромна: никакви мамини пирожки с прасешки вид, съвършено еднакви, сякаш машинно производство, никакво семейно боле в сребърна кофичка стил а ла рюсс… Между другото, къде ли се е дянала тя, трябва да попита Шурик… Мънички сандвичи… Е, тарталетки може да се купят от бюфета на ВТО4. Портокали. И бутилка сухо шампанско. Толкова. За нас двамата.

Ще метна маминия шал на облегалката на фотьойла и Стендал ще стои там отворен, както остана, след като я откараха в болницата. И очилата… И ще сервираме за трима. Да, за нас тримата.

На Вера и през ум не й минаваше, че Шурик може да има някакви свои планове. За предстоящия празник на него, както винаги, му бяха поверени няколко роли: паж, събеседник и възторжена тълпа. Е, и, естествено, на мъж, във висшия смисъл. В най-висшия смисъл.

А на Шурик не му беше до празници. Рано сутринта на трийсет и първи той отиде на зачот по неорганична химия. Почука на вратата на аспиранта Хабаров точно в момента, след като аспирантът беше ударил с лаборанта по една мерителна стограмова чашка правилно разреден държавен спирт.

Това беше вече третият опит на Шурик да вземе зачота и ако не го вземеше днес, нямаше да го допуснат до изпитна сесия. Неуверено застана на вратата. Аля, наставничка и съчувстваща, надничаше иззад гърба му.

— Ами ти какво, Тогусова? — попита Хабаров, който отдавна й беше дал зачота заради високите й постижения, без изобщо да се явява.

— Ами така — смути се Аля.

— Ох, нямате си работа, деца — добродушно въздъхна Хабаров. Организмът му вече бе усвоил чашката, всичко отвътре и отвън се бе сгряло, бе станало добричко.

Хабаров беше начинаещ алкохолик и Шурик случайно уцели най-хубавите минути от вълнообразното му състояние. Реши задачата бързо и невярно. Това се видя смешно на Хабаров, той избухна в смях, даде му друга и излезе в другото помещение при своя верен лаборант, за да повторят. След петнайсетина минути се върна и откри забравения Шурик с решена от Аля задача, разписа се в книжката му и намигна, размахал пръст: