Градината на Рама [bg]

8.

7 май, 2205

Това беше пролетта на нашето недоволство. О, Боже, какви глупаци сме ние смъртните! Ричард, Ричард, моля те, върни се.

Откъде да тръгна? И как да започна? Смея ли да изям ябълката на раздора? В един миг има проникновение, а в следващия — преоценка… В съседната стая Майкъл и Симон влизат и излизат и си говорят за Микеланджело.

Баща ми винаги ми е казвал, че всеки прави грешки. Защо моята трябваше да е така колосална? Идеята звучеше разумно. Лявото полукълбо на мозъка ми твърдеше, че е логична. Но дълбоко в сърцевината на човешкото същество разумът невинаги побеждава. Емоциите не са смислени. Ревността не е резултат от компютърна програма.

Налице бяха множество предупредителни знаци. Този първи следобед, докато седяхме край Цилиндричното море и прекарвахме нашия „пикник“, по очите на Ричард можех да се досетя, че нещо не е наред. Опа, стой настрана, Никол, си рекох тогава.

Но по-късно той изглеждаше така благоразумен.

— Разбира се — рече Ричард същия следобед, — това, което предлагаш, е правилно от генетична гледна точка. Ще те придружа да съобщим на Майкъл. Нека го оставим зад гърба си час по-скоро. Да се надяваме, че ще бъде необходима само една среща.

По онова време се чувствах с приповдигнат дух. Въобще не ми беше хрумвало, че Майкъл може да се опъне.

— Това ще е грях — изрече вечерта, когато момичетата бяха заспали, само секунди след като разбра какво му предлагаме.

Ричард пое ръкавицата и заспори, че цялостната представа за грях е била анахронизъм дори на Земята, и че той, Майкъл, просто е глупак.

— Наистина ли искаш да го направя? — в края на нашия разговор Майкъл зададе въпроса направо на Ричард.

— Не — отвърна Ричард след кратко колебание, — но това очевидно е в интерес на децата.

Аз трябваше да обърна по-голямо внимание на „не“-то.

Не ми беше хрумвало, че този план може да не успее. Следях овулацията си много внимателно. Когато уречената нощ най-сетне настъпи, аз казах на Ричард и той се измъкна от пещерата за едно от продължителните си скитания из Рама. Майкъл беше напрегнат и се бореше с чувството си за вина, но дори и в най-лошите си представи за Страшния съд не съм си помисляла, че той ще се окаже в невъзможност да осъществи съвкупление с мен.

Когато се съблякохме (на тъмно, така че Майкъл да не се чувства неудобно) и легнахме един до друг на матрака, установих, че тялото му е вкочанено и напрегнато. Целунах го по челото и по бузите. После се опитах да го накарам да се отпусне, като започнах да разтривам гърба и врата му. След около тридесет минути докосване (но нищо, което би могло да бъде разглеждано като любовна игра) аз притиснах подканящо тялото си към неговото. Беше очевидно, че сме изправени пред проблем. Пенисът му беше все още съвсем отпуснат.