Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Грешеше.
Всеки път, когато мушкаше с копието към звяра, той или щракаше с челюсти към острието, или го отбиваше с огромните си лапи. Сърцето на Квинт биеше бясно. Трябваше да се приближи повече. Но как да нанесе убийствения удар, без да влезе в обсега на смъртоносните нокти? Обхватът на мечока беше огромен. Квинт не можеше да измисли решение. Неведнъж беше виждал как колят свине и дори сам го беше направил веднъж. С дебелата си кожа и тлъстини те бяха трудни за убиване животни, за разлика от овцете или воловете. Най-добрият начин беше да забиеш ножа точно под брадичката и да срежеш голямата артерия. Квинт се замоли анатомията на мечока да е подобна и боговете да му дадат шанс да приключи по този начин задачата си.
Преди да успее да изпълни плана си, мечокът се хвърли на четири крака към него, с което го изненада. Квинт бързо отскочи настрани, забравил напълно за разпрания сандал. Подметката се закачи за някакъв стърчащ корен, задърпа ремъците на прасеца и Квинт изгуби равновесие и падна тежко по задник. По някакво чудо успя да сграбчи копието, което беше паднало до него. Въпреки това сърцето му потръпна от страх. Звярът се носеше с невероятна скорост към него.
Квинт хвърли бърз поглед настрани. Ужасеното лице на баща му казваше всичко. Щеше да умре.
Въпреки ужаса си Фабриций оставаше верен на клетвата. Не помръдваше от мястото си.
Квинт се обърна отново към мечока. Зейналата паст беше само на педя от стъпалата му. Разполагаше само с миг да реагира, преди да остане без крак. За щастие краят на копието стърчеше зад сандалите му. Квинт сграбчи с всички сили дръжката и го вдигна. Слънчевите лъчи се отразиха от полирания железен връх и попаднаха в очите на мечока, разсеяха го и го накараха да щракне раздразнено с челюсти към острието. Квинт бързо дръпна краката си настрани, като в същото време заби края на дръжката в пръстта до лакътя си и стисна с две ръце.
Насочи острието точно под широко отворената паст. В желанието си да се добере до него мечокът не обърна внимание на зова, а наведе глава и се хвърли към краката му. Квинт отчаяно ги дръпна колкото се може по-бързо. Звярът се озова право срещу копието и инерцията му беше достатъчно голяма, че острият връх да го прониже. Квинт усети как нещо задра, когато острието прониза гръкляна и потъна навътре. Мечокът отстъпи назад и се изправи на задните си лапи, огромната му сила заплашваше да изтръгне оръжието от ръцете на Квинт. Той продължи да го стиска с всички сили, почти увиснал във въздуха, а мечокът размахваше яростно лапи към дебелата дървена дръжка. Звярът беше толкова близко, че острата му миризма изпълваше ноздрите на Квинт.
Изживяването беше абсолютно ужасяващо.
Огромната тежест на животното в крайна сметка се обърна срещу него и заби смъртоносното острие още по-дълбоко. Квинт обаче изобщо не беше щастлив. Мечокът си беше съвсем жив и се приближаваше все повече — ръмжаща и ревяща гневна маса от зъби и нокти. Още миг и щеше да го разкъса на парчета. Дали стърчащите шипове в основата на острието щяха да издържат? Устата на Квинт беше пресъхнала от страх. „Умри, гадино проклета. Просто умри!“
Мечокът се наниза още една педя на копието.
Квинт имаше чувството, че сърцето му ще спре.
Внезапно мечокът се задави и от устата му бликна алена кръв, която плисна на земята зад Квинт. Беше успял да пререже артерията! „Юпитер, нека сърцето му да е следващото — замоли се Квинт. — Преди да се е добрал до мен!“
Дръжката затрепери, когато железните шипове стигнаха до врата на звяра и той внезапно спря. Изръмжа в лицето му и Квинт затвори очи. Не можеше да направи нищо повече.
За огромно облекчение на Квинт мечокът престана да се бори. От челюстите му бликна още кръв. Невярващият Квинт погледна нагоре и с изумление видя как светлината в кехлибарените очи отслабва и угасва. Изведнъж мечокът се превърна в мъртва тежест в края на копието. Изтощените мускули на Квинт не можеха да издържат повече на напрежението и той пусна дръжката.
Мечокът падна върху него.
За огромно облекчение на Квинт звярът остана неподвижен. И макар че едва дишаше, самият той беше жив.
Миг по-късно усети как отместват трупа на мечока.
— Невредим си! — извика баща му. — Слава на боговете!
Агесандър изръмжа в знак на съгласие.
Квинт седна замаян.
— Някой бдеше над мен — промърмори той, докато бършеше кръвта на мечока от очите си.
— Определено са бдели, но това не ти отнема стореното от теб — каза Фабриций. Облекчението в гласа му бе осезаемо. — Сигурен бях, че ще загинеш. Но ти запази самообладание! Малцина са способни на това, когато са изправени пред сигурна смърт. Трябва да се гордееш със себе си. Показа не само смелостта си, но и почете предците ни по възможно най-чудесния начин.