Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Заедно с Ханон бяха Суниатон и другите пленници, млади нумидийци и либийци. Египтянинът и шестима от най-яките му хора ги подкарваха като говеда. За да предотвратят евентуални опити за бягство, около врата на всеки пленник беше сложена халка, вързана с верига за халката на съседа му. Ханон, който се наслаждаваше на усещането да стъпва на твърди каменни плочи, се озова до купчина грубо срязани дъски от ливански кедър. До тях имаше златисти купчини сицилианска пшеница и издути чували с бадеми от Африка. След тях, натрупани по-високо от човешки бой, имаше запечатани с восък амфори с вино и зехтин. Рибари гръмко хвалеха улова си — тон, кефал и морска лястовица. Моряци с яркосини туники се мотаеха в търсене на места за забавления. Натоварени с екипировката си войници се готвеха да се качат на завързана наблизо трирема. Щом ги видяха, моряците започнаха да им се подиграват. Настръхналите войници им отвърнаха гневно. Само появата на един чипонос опцио предотврати сбиването.
Ханон неволно се опиваше от трескавото оживление наоколо. Всичко толкова му напомняше за дома, че сърцето му се сви болезнено. После, насред виковете на латински, гръцки и нумидийски, чу някой да говори на картагенски и друг да му отговаря. Това хем го стресна, хем го изпълни с радост. Тук имаше поне двама негови сънародници! Ако успееше да ги заговори, вестта можеше да стигне до баща му. Погледна Суниатон.
— Чу ли?
Поразеният му приятел кимна.
Ханон трескаво се надигна на пръсти, но навалицата на кея беше прекалено голяма.
Египтянинът грубо дръпна веригата и принуди пленниците да го последват.
— Отиваме на робския пазар. — И се усмихна жестоко.
Ханон се затътри — не можеше да се противи на дърпането. За свой ужас след няколко крачки вече не можеше да различи майчината си реч в многоезичната глъчка. Сякаш последният шанс беше грабнат пред лицето му. Ударът беше по-жесток от всичко, което бе изтърпял досега.
По бузата на Суниатон се търкулна сълза.
— Кураж — прошепна му Ханон. — Ще оцелеем все някак.
„Как? — изкрещя умът му. — Как?“
IV.
Зрелост
Мечокът се хвърли към краката му и Квинт зарита диво към него. Успя да не закрещи от ужас. Звярът щеше да го захапе за бедрото или слабините. Болката щеше да е невъобразима, а смъртта му — бавна и мъчителна, а не бърза като на гала. Не можеше да измисли как да се измъкне. Продължи отчаяно да рита с калигите си. Обърканият мечок изръмжа и го перна с гигантската си лапа, като разкъса наполовина единия му сандал.
Зад него се чуха стъпки и го заля облекчение. Животът му можеше и да не приключи. В същото време изпита огромен срам. Не искаше да прекара остатъка от живота си със славата на страхливец, когото е трябвало да спасяват от мечка.
— Стой! — изкрещя баща му.
— Но Квинт… — започна Агесандър.
— Трябва да се справи сам. Той го каза — викна Фабриций. — Дръпни се!
Нова вълна ужас заля Квинт. В изпълнение на желанието му баща му го обричаше на сигурна смърт. Затвори очи. Замоли се краят му да е бърз. Миг по-късно осъзна, че мечокът не го е разкъсал. Може би намесата на Агесандър или викът на баща му го бяха накарали да се поколебае? Не беше сигурен, но това му даде идея. Квинт пое дълбоко въздух и изкрещя с всички сили. Малките уши на мечока се свиха и това го окуражи да изкрещи отново. Този път размаха и ръце.
За огромно негово облекчение мечокът отстъпи крачка назад. Квинт успя да се изправи, като продължаваше да крещи като обезумял. За съжаление не можеше да стигне до копието. То лежеше точно под предните лапи на животното. Квинт знаеше, че без него няма шанс за успех. Нямаше да е и много славно, ако прогони мечока с викове. Трябваше да си вземе оръжието и да го убие. Като размахваше ръце като полудял, той пристъпи напред. Животното поклати подозрително глава, но отстъпи. Квинт си припомни съвета на Агесандър какво да прави, ако срещне мечка в гората, и удвои усилията си. Скъсаният му сандал още се крепеше на ремъците за прасеца му и трябваше да внимава как стъпва. Въпреки това Квинт все пак успя да се наведе и да вземе копието.
Идеше му да извика ликуващо.
Мечокът се оглеждаше и търсеше начин да избяга, но нямаше как да го направи — Фабриций беше наредил на останалите да ги обградят. Оцелелите кучета лаеха настървено. С подновен кураж Квинт пристъпи напред. Все пак мечокът беше ранен. Вече беше по силите му да го убие.