Ханибал - врагът на Рим

Малко след пладне стигнаха внушителните стени на Капуа. Каменните укрепления бяха заобиколени от дълбок ров. На равни интервали се издигаха стражеви кули, а шест охранявани порти контролираха достъпа. Квинт, който никога не беше виждал Рим, обичаше много Капуа. Основан от етруските преди повече от четиристотин години, Капуа бил начело на съюз на дванайсет града. Преди два века обаче дошли осканите и заграбили района. „Народът на майка ми“, с гордост си помисли Квинт. Под осканско управление Капуа станал един от най-могъщите градове в Италия, но накрая бил принуден да потърси помощта на Рим, когато последователни вълни самнитски нашественици застрашили независимостта му.

Бащата на Квинт беше потомък на войник от пратената на помощ римска войска, което означаваше, че децата му бяха граждани. Обвързването на Кампания с Републиката означаваше, че жителите ѝ също бяха граждани, но само благородниците имаха правото да гласуват. Това разделение продължаваше да буди негодуванието на много от местните плебеи, които трябваше да служат във войската наред с легионите, въпреки че нямаха право на глас. Най-гласовитите от тях твърдяха, че са останали верни на осканските си предци. Някои дори заявяваха, че Капуа трябва да си върне независимостта, което си беше чиста измяна в очите на Фабриций. Квинт се чувстваше раздвоен, когато мислеше за протестите им, и донякъде причина за това беше майка му, която многозначително мълчеше, когато се заговореше на тази тема. Изглеждаше лицемерно, че на местните хора, които се сражаваха и умираха за Рим, не се позволява да решават кой да управлява Републиката. Това водеше Квинт и до неудобния въпрос дали не се отказва от наследството на майка си в полза на бащиното. Това беше тема, по която синът на Флавий Марциал Гай обичаше да го дразни. Макар да бяха римски граждани и да имаха право на глас, Марциал и Гай бяха чистокръвни оскански благородници.