Ханибал - врагът на Рим

Сега, докато утринното слънце печеше върху пулсиращата му глава, се чувстваше като парче метал, блъскано с чук върху наковалня. Беше минало по-малко от час, откакто баща му го беше събудил, и още по-малко, откакто потеглиха от стопанството. Поради гаденето Квинт отказа закуската, предложена му от съчувствената Аврелия. Окуражен от ухиления Агесандър, изпи няколко чаши вода и мълчаливо прие една стомна за из пътя. Усещаше отвратителен вкус в устата си и всяко движение на коня под него заплашваше да го накара да повърне отново. Досега беше повърнал четири пъти. Единственото, което го държеше на одеялото, изпълняващо ролята на седло, бяха коленете му, които стискаха здраво хълбоците на коня. За щастие конят беше кротък.

Квинт погледна неравната пътека, която чезнеше в далечината, и изруга под нос. До Капуа имаше още много път.

Яздеха един зад друг, баща му отпред. Облечен в най-хубавата си туника, Фабриций седеше изправен върху сивия си жребец. Гладиусът му висеше в ножницата на позлатения ремък през рамото му — необходима защита срещу разбойници. Квинт го следваше, също въоръжен. Плътно навитата меча кожа беше завързана зад него. Трябваше да изсъхне, но той беше твърдо решен да я покаже на Гай. Майка му и сестра му бяха зад него в носилка, носена от шестима роби. Аврелия би предпочела да язди, но присъствието на Атия изключваше тази възможност. Въпреки че традицията повеляваше, че жените не яздят, Квинт се беше предал пред исканията на сестра си още преди години. Тя се беше оказала родена ездачка. Баща им случайно ги беше видял да се упражняват един ден и остана изумен. Поради способностите ѝ Фабриций реши да угоди на желанието ѝ, но Атия беше държана в неведение. Нямаше начин тя да се съгласи с подобно нещо. Аврелия го знаеше и затова не протестира, когато тръгнаха.

Зад носилката яздеше Агесандър, чиито крака висяха от двете страни на яко муле. Той трябваше да отиде на робския пазар и да намери заместник на мъртвия гал. На гърба си носеше тояга с метален накрайник, а в пояса си беше затъкнал камшика, символа на поста му. Сицилианецът беше оставил заместника си — ухилен ибериец с малко мозък и много мускули — да наглежда жътвата. Последни бяха две превъзходни агнета, които блееха възмутено, докато Агесандър ги теглеше за въжетата им.

Мина известно време и постепенно Квинт започна да се чувства по-човешки. На два пъти пресуши стомната — пълнеше я от потока, който течеше успоредно на пътя. Болката в главата отслабваше и това му позволи да прояви повече интерес към ставащото наоколо. Възвишенията, където бяха убили мечока, сега бяха само мъглива линия на хоризонта зад тях. От двете им страни се простираха ниви със зряла пшеница, принадлежащи на съседите им. Кампания бе една от най-плодородните земи в Италия и доказателството беше пред очите им. Навсякъде се виждаха роби, които размахваха сърпове, събираха отрязани класове и ги трупаха на снопи. Работата им не представляваше особен интерес за Квинт, който започваше да се вълнува от перспективата да облече първата си тога на възрастен.