Ханибал - врагът на Рим

Сафон се намръщи.

— Значи не би го пропуснал.

— Именно.

Изведнъж ситуацията се оказа много по-различна.

Насред смущението им се разнесе познат глас.

— Малх? Тук ли си?

Тримата се обърнаха към якия брадат мъж, който пристъпи в двора. Дългата му кремава роба се спускаше почти до земята, а главата му беше покрита с кърпа.

Малх се поклони и забърза към него.

— Бодесмун. За мен е чест да дойдеш в дома ми.

Зад него Сафон и Бостар също се поклониха. Ешмун не беше най-любимият на семейството, но си оставаше важно божество. Храмът му на върха на Бирса беше най-големият в Картаген, а Бодесмун бе един от старшите му жреци.

— Да ти предложа нещо за освежаване? — попита Малх. — Вино или сок от нар? Хляб и мед?

Бодесмун махна с пухкавата си ръка. На кръглото му лице беше изписана тревога.

— Благодаря, не.

Малх не повтори предложението си. И без това не харесваше жреца.

— С какво мога да ти помогна?

— Суниатон.

Реакцията на Малх беше мигновена.

— Ханон ли го е подучил да направи нещо?

Бодесмун се усмихна измъчено.

— Не става дума за това. Да си виждал случайно Суни днес?

Сърцето на Малх прескочи.

— Не. Бих могъл да те попитам същото за Ханон.

Усмивката на Бодесмун изчезна.

— И той ли не се е прибрал?

— Не. Явно вчера пасажът риба тон е бил огромен. Всеки глупак с мрежа е можел да напълни лодката си и съм сигурен, че те са направили същото. Когато не се прибра, реших, че са отишли да празнуват — отвърна Малх, чието въображение вече започваше да се развихря. — Странно, че идваш точно сега. Вече започвах да се тревожа. Ханон никога досега не е пропускал урок по военна тактика.