Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
За щастие Варсако не беше допускан до тях, макар че често ги поглеждаше убийствено. Ханон със задоволство забеляза, че надзирателят продължава да куца. Освен да се увери, че Ханон се възстановява от раните си, египтянинът не им обръщаше внимание и дори премести постелята си при машата. Странно, но Ханон изпита известна гордост от това недвусмислено признаване на цената им. Уединението им им даваше и предостатъчно време да разговарят. Прекарваха цялото време в кроене на планове за бягство. Разбира се, и двамата знаеха, че фантазиите им са просто опит да поддържат духа си.
Биремата стигна скалистите брегове на Сицилия и мина покрай укрепените градове Хераклея, Акрагас и Камарина. Поддържането на разумна дистанция от сушата означаваше, че пиратите можеха да избегнат всяка римска или сицилийска трирема.
Египтянинът се погрижи приятелите да видят върха Екномус, в чието подножие картагенците бяха претърпели едно от най-големите си поражения от римляните. Естествено, Ханон беше слушал много пъти за битката. Плаването през водите, в които толкова много негови сънародници бяха изгубили живота си преди близо четирийсет години, го изпълваше с изпепеляваща ярост — отчасти към египтянина заради страстния начин, по който разказваше историята, но най-вече към римляните заради онова, което бяха причинили на Картаген. Техният корвус, абордажният мост с куки, с който беше оборудвана всяка трирема, се беше оказал наистина хитро изобретение. Спуснат върху палубата на картагенския кораб, той позволявал на легионерите да атакуват, сякаш се бият на суша. Само за един изпълнен с диващина ден Картаген беше изгубил близо сто кораба и флотът му така и не се беше възстановил от удара.
Ден след като заобиколиха нос Пахинус, най-южната точка на Сицилия, биремата приближи великолепната Сиракуза. Основан от коринтяните преди повече от петстотин години, градът с невероятните си укрепления заемаше триъгълното плато Епиполе над отвесните скали и се спускаше към морето до остров Ортигия. Сиракуза беше могъщ град-държава, контролиращ източната половина на Сицилия, и бе управляван от възрастния тиран Хиерон, дългогодишен съюзник на Републиката и враг на Картаген. Египтянинът приближи кораба на половин миля от пристанището, преди да реши да не влиза в него. Там имаше голям брой римски триреми и капитаните им с радост биха разпънали на кръст всеки попаднал в ръцете им пират.
За Ханон и Суниатон нямаше никакво значение къде ще спрат. Всъщност колкото по-дълго плаваха, толкова по-добре. Пътуването забавяше реалността на участта им.
Вместо да продължи към градовете на носа, египтянинът насочи биремата в тесния пролив между Сицилия и Италия. Широк само една миля, той осигуряваше добър изглед към двата бряга.
— Лесно е да се разбере защо римляните са започнали войната с Картаген, нали? — каза Ханон. Сицилия доминираше в централната част на Средиземноморието и онзи, който контролираше острова, владееше и морето. — Толкова е близко до Италия. Със сигурност са сметнали присъствието на войските ни за заплаха.
— Представи си, ако бяхме спечелили войната — тъжно отвърна Суниатон. — Сега щяхме да имаме шанс да ни спасят.
Това беше още една причина за Ханон да мрази Рим.
Пиратският капитан се канеше да продаде пленниците на пристанището Регинум на полуострова. Слуховете по улиците обаче го накараха да промени решението си. В Капуа нагоре по брега предстояха игри и търсенето на роби беше безпрецедентно. Това беше достатъчно да накара египтянина да отплава към Неапол, най-близкия крайморски град до столицата на Кампания.
Пътуването приближаваше края си и Ханон с изненада откри, че се чувства по-добре с пиратите, които беше опознал, отколкото с очакващата го неизвестност. Но после си спомни за Варсако. Оставането на биремата беше невъзможно — щеше да е само въпрос на време преди бруталният надзирател да потърси отмъщение. Затова Ханон изпита известно облекчение, когато два дни по-късно слезе на пристанището на Неапол. Укрепеният град, някогашна гръцка колония, от повече от сто години беше един от така наречените соции, или съюзници на Републиката. Той беше най-голямото пристанище южно от Рим, в дълбок залив, пълен с бойни кораби, рибарски гемии и търговски съдове от цялото Средиземноморие. Беше препълнено и на египтянина му беше нужна цяла вечност, докато намери къде да пристане.