Ханибал - врагът на Рим

— На робския пазар има неща, които едно момиче не бива да вижда — добави Атия.

— Аз съм почти жена, както все ми повтаряш — отвърна Аврелия. — Когато ме омъжите и стана господарка на дома, ще мога да посещавам тези места когато си поискам. Защо да не го направя сега?

— Аврелия! — рязко каза Атия.

— Ще правиш каквото кажа! — намеси се Фабриций. — Аз съм ти баща. Не го забравяй. Съпругът ти, който и да е той, също ще очаква да си покорна.

Аврелия наведе глава.

— Съжалявам. Просто исках да се разходя из града с Квинт. Толкова добре изглежда с новата си тога.

Обезоръженият Фабриций прочисти гърлото си и каза:

— Ами… — И погледна към Атия, която се намръщи.

— Моля! — почти проплака Аврелия.

Последва дълга пауза, преди Атия да кимне едва забележимо.

Фабриций се усмихна.

— Добре. Можеш да идеш с брат си.

— Благодаря, татко. Благодаря, мамо. — Аврелия избегна погледа на Атия, който обещаваше сурово конско по-късно.

— Хайде, тръгвайте — каза Фабриций и махна благосклонно с ръка.

Агесандър ги поведе мълчаливо по оживената улица, а Квинт погледна укорително сестра си.

— Май шпионираш не само упражненията ми, а? Голяма си подслушвачка.

— Да не би да си изненадан? Имам пълното право да слушам разговорите ви с татко. — Сивите ѝ очи проблеснаха. — Защо да си играя с играчките, докато вие двамата обсъждате евентуалните ми съпрузи? Може и да не мога да направя нищо по въпроса, но имам право да знам.

— Права си. Трябваше да ти кажа по-рано — призна Квинт. — Извинявай.

Изведнъж очите ѝ се напълниха със сълзи.

— Не искам уреден брак — прошепна тя. — Мама казва, че няма да е толкова лошо, но откъде може да го знае?

Квинт бе поразен. Подобна сделка можеше да ги изкачи по-високо в обществото. Ако това станеше, съдбата на семейството щеше да се промени завинаги. Цената на това обаче го караше да се чувства много неудобно. Не му помагаше особено и фактът, че Аврелия беше до него и очакваше отговора му. Квинт не искаше да я лъже в очите и затова наведе глава и ускори крачка.

— Побързай — подкани я той. — Изоставаме от Агесандър.

Тя моментално видя преструвката му.

— Виждаш ли? И ти мислиш същото.

Ужиленият Квинт спря.

— Татко и мама са се оженили по любов. Защо и аз да не го направя?

— Наш дълг е да им се подчиняваме. Знаеш го — отвърна Квинт, който се чувстваше ужасно. — Те знаят кое е най-добро за всички ни и трябва да го приемем.

Агесандър се обърна към тях и прекъсна разговора им. Квинт с облекчение видя, че са стигнали робския пазар, който се намираше на открита площ до южната порта. Глъчката вече беше такава, че бе трудно да разговарят. На Аврелия не ѝ оставаше друго, освен да ги последва с гневно мълчание.

— Стигнахме — каза сицилианецът. — Огледайте го хубаво.

Двамата мълчаливо се подчиниха. Макар да бяха виждали безброй пъти пазара, нито един от двамата не му беше обръщал особено внимание досега. Той беше част от ежедневието, също като сергиите, предлагащи плодове и зеленчуци, и касапите, продаващи прясно заклани агнета, кози и свине. И в същото време Квинт осъзна, че тук е различно. Тук се продаваха хора. Предимно военнопленници или престъпници, но все пак хора.