В долината на смъртта

Оръжията бяха изтеглени, сетне ги последва и този мъж, комуто провървя като на останалите.

Пъргавия елен донесе една свещ, за да могат да огледат пленниците.

Кървавия Джак държеше очите си отворени и разглеждаше с ярост четиримата мъже.

— Аз съм Олд Файерхенд — каза ловецът спокойно, — а тук стоят Винету и Сам Хокинс. С вас ще се отнесем точно така, както вие се канехте да се отнесете с обитателите на този дом. Съдбата ви е решена. Ние няма да ви убием, наистина, но ще ви дадем в ръцете на приближаващите марикопи.

Кървавия Джак трепна. Затвори очи — не искаше повече нищо да вижда.

Олд Файерхенд предостави пленниците на надзора на другите трима и се отдалечи. Когато се върна при компанията, беше малко след единайсет и половина — само половин час значи им бе необходим, за да заловят с изненада престъпниците.

Разпитван през това време за преживелиците си в Турция, Нютън бе разказвал каквото му бе дошло на ума и каквото бе намерил за добре. Тъкмо разправяше за разните необикновени запознанства, които бил направил, когато Олд Файерхенд се върна.

— Мастър Нютън — прекъсна го на думата ловецът, — запознавал ли сте се там и с чужденци?

— С мнозина.

— Може би с един сър Дейвид Линдсей?

— Линд…сей! — заекна онзи. — Не.

— С един Норман ефенди и един Валерт ефенди?

— Също не.

— Познат ли ви е някой си там Ибрахим бей?

— Чувал съм името му.

Бледнината на лицето му се промени в палеща червенина.

— Или някакви си Закума и Чита?

— Назовавате само имена, сър — каза той със спазматичен опит да се овладее, — който не познавам.

— О, искам само да ви кажа, че от дервиша до прерийния ловец е налице гигантски скок, какъвто навярно никога в живота не е бил извършван!

— Дер…виш?

— Хайде стига вече, приятелче! Ти също така добре като мен знаеш, че си се числил към Виещите дервиши. Знам всичките ти дела и само не мога да проумея как си се измъкнал от Тунис, където си бил обвинен в опит за убийство на Мохамед ес Садок!

Нютън видя сега спасението си единствено в наглостта.

— ’s death! — изрева той. — Това е вече прекалено! Бил съм дервиш и убиец? Мастър Уинтер, ако още веднъж ми го кажеш, ще си имаш работа с мен!

— О-о, аз вече си имам работа с теб и бързо-бързо ще приключа! Мастър Уилкинс, имайте добрината да доведете другия ваш гост! Знаете кого.

Херман естествено се бе държал в готовност и веднага бе на мястото. Очите на някогашният камердинер и дервиш се спряха на него вторачени и уголемени. Той разпери ръце пред себе си.

— Diable![25] Валерт ефенди!

Херман не трепна с мигла. Измери го с един безкрайно презрителен поглед.

— Мерзавец!

Това бе всичко, което каза. После седна при другите.

— Е-е — ухили се Олд Файерхенд, — какво ще кажеш сега? Все още ли ще отричаш? Но нека премълчим турските ти приключения и поговорим по-напред за тукашните ти.

— Ето че любопитството ми се възбужда! — надсмя се Нютън. — Не зная за какви приключения би могло да става дума!