В долината на смъртта

— Е, нека осветим по-отблизо твоята невинност. Мастър Стоун, я имай добрината да му увиеш така ласото около тялото, че да не може да си помръдне ръцете!

— С удоволствие, сър!

Нютън повдигна напразен протест срещу тези обноски.

— Сега го вземете с вас и последвайте Винету! — обърна се Олд Файерхенд към другите. — Той ще ви заведе там, където доказателството за вината е ясно като бял ден.

— Винету! — възкликна удивено Уилкинс.

— Винету! — прозвуча почтително от устата на немските заселници.

— Да, мешърс, вие имате голямото щастие да се запознаете с най-прочутия вожд на Запада.

Има хора, които още в първия миг на срещата ни правят дълбоко, неизличимо впечатление. Такъв мъж беше и Винету.

Той носеше ощавена в бяло и украсена с червена индианска везба ловна риза. Легинсите му бяха изработени от същата материя и снабдени с гъсти ресни от коса. Краката му бяха обути в гарнирани с перли и украсени с игличките на бодливо свинче мокасини. На врата си носеше скъпоценна лула на мира и трикатна огърлица от ноктите на сива мечка. Около хълбоците си бе увил като пояс ценно одеяло. От него надничаха ръкохватките на два револвера и ловен нож. Главата му беше непокрита. Дългата, гъста синьо-черна коса бе подредена в шлемовиден кичур с вплетена в него кожа от гърмяща змия. Никакво перо не красеше тази прическа и въпреки това човек още от пръв поглед си казваше, че този индианец трябва да е вожд и то не обикновен. Лявата ръка държеше цевта на пушка, чиито дървени части бяха гъсто обковани със сребърни гвоздеи. Това беше Сребърната карабина — тема на разговор край хиляди лагерни огньове.

Когато Винету видя, че всички присъстващи са насочили вниманието си към него, подаде дружелюбно, но мълчаливо всекиму ръка. Само когато я протегна на Дик и Уил, по сериозното му лице пробяга закачлива искрица.

— Много луни минаха, откак Винету не е виждал двамата Итзех. Той се радва, че неговият път го събра отново с тях.

Двамата дълги уестмани бяха видимо поласкани от тези слова. Но те не бяха така добре запознати с апаческото наречие, че да разберат думата «итзех». Ето защо Уил Паркър се обърна към Олд Файерхенд.

— Итзех? Тази дума не ни е известна. Какво означава?

Ловецът се засмя.

— Итзех означава «дърветата». Погледни се, мастър Паркър, и веднага ще ти стане ясно защо ви наричат така местните апачи.

— Egad! Хич и не го знаехме. Какво ще кажеш по въпроса, Дик?

По физиономията на Дик Стоун се изписа самочувствие.

— Щом така ни наричат, значи трябва да сме много прочути типове!

— Е, ще ви кажа откровено, че вие двамата сте по-прочути, отколкото може би си мислите.

— Хи-хи-хи-хи! — даде да се чуе из един път Сам Хокинс откъм вратата. — Дърветата! Нека бъда на мястото излапан от някой кун[26], ако това не е най-доброто име, което някога съм чувал, ако не се лъжа!