Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Сега той беше до нея, помагаше й да се настани удобно и я караше да се усмихне. Беше се изкъпал, обръснал и сменил грубото ловно облекло с дълга вълнена роба и тежко наметало, каквото се носеше навън през зимата. Под робата се подаваше стъпалото му, обуто в прилепнал кожен чехъл. Мекият кожен колан беше без украса, но дръжката на камата, която се подаваше от него, бе инкрустирана със сребро и злато. Въпреки че робата беше свободна, хваната само в китките и пристегната в кръста с колана, тя не само смекчаваше, но и скриваше очертанията на силното му тяло. Отворът на врата показваше ясните извивки на шията и врата и част от косматия гръден кош, който Нарин така добре помнеше. Тя видя проблясващия тежък ланец от злато, наполовина скрит под робата. По него нямаше никакви други украшения и тъмната му вълниста коса беше причесана плътно по главата му не според модата.
— Доволна ли си?
Думите му прекъснаха внимателния й оглед на външността му.
— Доволна?
— Че съм такъв, за какъвто се представям. Не беше много сигурна, когато се срещнахме.
— О-о… — Нарин с досада усети, че лицето й пак се обагри. — Нямах предвид, че се съмнявам…
— Поведението ти беше разбираемо при тези обстоятелства.
— Но не и оправдано при твоето гостоприемство.
Стори й се, че едно от пламъчетата угасна в очите му при думите й.
— Не съм направил нищо повече от това, което се дължи на един вестоносец и на жената, която ми спаси живота — каза Джеръл, като си мислеше за пръстена, който взе без нейно знание. — Ти си почетен гост тук, вестоносецо, до момента, когато си готова да продължиш пътуването си. Но не мислиш ли, че е по-добре да последваш съветите на Фейн?
— Не мога да извъртам и усуквам като някоя дама, търговецо. Не умея.
Джеръл се усмихна.
— Май наистина не можеш.
Той замълча. Сега, когато знаеше информацията, която пазеше пръстенът, му се искаше да тръгне колкото може по-скоро за Маткасен. Но вече беше уредил да се присъедини към един търговски керван, който трябваше да мине оттук в близките дни. Може би беше по-добре да се придържа към предварителния си план. В някоя от колите на кервана и Норваг, и Нарин щяха да се чувстват по-удобно, освен това щеше да е по-лесно да поддържа версията, че е търговец и пътешественик.
— Ще почакаме един керван, който ще ни откара в Маткасен — каза той най-после. — Ще се радваме, ако пътуваш с нас, вестоносецо.
— Нарин — поправи го тя, преди да се замисли колко неподходяща беше подобна фамилиарност за Шестия вестоносец на Калинден.
— Нарин — той се поклони леко с мълчаливо съгласие. — Въпреки че една кола, карана от ардове, ще се движи много по-бавно, отколкото си свикнала, това ще ти даде възможност да си починеш и да се възстановиш. А Норваг и аз ще сме повече от щастливи да ти правим компания — добави той галантно.
Ардова кола. Нарин си спомни огромните покрити коли, които служеха за домове и за придвижване на пътуващите търговци между градовете на Ерандейн. Керванът щеше да стигне до Маткасен след много дни, а може би и седмици. Много дни в затворените коли и с този мъж до нея. Мисълта за това пътуване я плашеше и изкушаваше.
— Благодаря. Много мило от твоя страна — това беше всичко, което можа да каже.
Глава пета
Следващите три дни, прекарани в компанията на Джеръл, бяха най-мъчителните, най-смущаващите дни в живота на Нарин.
Джеръл беше внимателен, понякога забавен, но често тъжен и замислен. От време на време ставаше раздразнителен и неспокоен и Нарин не можеше да разгадае причината за това. Той й носеше храна, слагаше възглавници, за да й бъде удобно, придружаваше я при кратките й разходки около хана и се опитваше да убива времето, като играеше с нея на гонзат, стара игра върху табла, в която двамата се оказаха еднакво силни.
Нарин усети, че когато беше с него, забравяше за Калинден и за диваците, за изгубения пръстен и провалената си мисия, дори забравяше за вестоносеца, който замина да отнесе посланието й в Ануей.
Джеръл изпълваше съзнанието й насън и наяве. Когато беше близо до нея, тя до болка остро усещаше присъствието му. Когато го нямаше, не можеше да мисли за нищо друго, освен кога ще го види отново.
Затова Нарин неспокойно очакваше пристигането на кервана и възможността да се изплъзне от този мъж, който почти се превръщаше в нейна натрапчива идея. Тя харесваше живота си такъв, какъвто беше, и не се нуждаеше от промени — особено от промяната, наречена Джеръл.
За щастие, не се наложи да чака дълго. Сутринта на четвъртия ден от престоя й в хана пристигна керванът на търговеца Бекнар, вдигна шумна врява и бъркотия и привлече вниманието на всички по двора.