Реквием за една мръсница
- Автор: Райнов Богомил
- Серия: Эмиль Боев #5
- Год: 1973
- Язык: болгарский
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Реквием за една мръсница». Краткое содержание книги:
— Разстоянието между Панчарево и Дървенишкото шосе не е чак толкова голямо — промърморва сякаш на себе си Борислав.
— При всички случаи една разходка на чист въздух няма да ни навреди — допълвам аз мисълта му.
Подир което давам необходимите нареждания и ние с приятеля ми и с лейтенанта се качваме в екипираната кола и потегляме с болезнено свити стомаси и отровени от цигарите уста на малка екскурзия извън града.
Отминаваме разклонението, водещо към Семинарията, и шофьорът натиска газта, за да вземе нанагорнището, когато радиовръзката ни донася съобщението, че Томас и секретарката отново са свърнали по пътя за София. И веднага подир туй идва ново съобщение: Боян и Чарли са напуснали бирарията и са поели към Дървеница.
— Значи движат се в различни посоки — установява лейтенантът.
— И аз да бях на тяхно място, и аз така щях да се движа — отвръща Борислав. — Иначе как ще разбера дали нямам опашка подире си.
Съвършено вярно. И все пак, докато това движение в различни посочки продължава, по-добре е да изчакаме да се очертае истинската посока, вместо да навиваме километраж. Затуй се отбиваме и спираме край шосето.
Когато излизаме с Борислав да се поразтъпчем, той ненадейно запитва:
— Какво предпочиташ, Емиле? С пълни ли ръце да се върнем, или с празни?
— Мислех, че този разговор е вече приключен — забелязвам.
— Напълно приключен. И все пак, какво предпочиташ?
— Същото, което и ти! — отвръщам троснато. — Да се върна с празни ръце, това предпочитам.
— Успокояваш ме — кима Борислав. — До тоя момент мислех, че само аз откачам.
И тогава от москвича се раздава гласът на лейтенанта:
— Колата на Томас се е отбила от шосето и е спряла в един страничен път…
И миг по-късно:
— Мотоциклетът е направил завой и поема в същата посока.
— Никога недей много силно да искаш нещо, защото в такъв случай винаги става обратното — подхвърлям на Борислав.
И ние хлътваме в колата.
Изминаваме няколкостотин метра пеша, додето стигаме до волгата с апаратурата, гарирана предпазливо в един храсталак. Всъщност разстоянието между нас и мястото на действието е твърде голямо, за да има опасност ония да ни видят. Затуй пък ние много добре ги виждаме през храсталака с помощта на съответното устройство.
— Искате ли да слушате? — пита техникът.
— Затова сме дошли — казвам.
Наистина затова сме дошли. И нашето присъствие, служебно погледнато, както би се изразил Любо, съвсем не е наложително, защото малко по-късно всичко ще ни бъде сервирано като звукозапис, а още малко по-късно и като серия от снимки.
Техникът ми подава един миниатюрен приемател и обяснява с едва скритото задоволство на добрия специалист:
— Сложих му едно елементче в мотоциклета и връзката е готова.
Но аз едва го чувам, защото, излегнати в храсталака с Борислав, ние вече изцяло сме заети с приемателя.
Участниците в действието са разделени на две групи. Томас и Чарли са застанали до колата, чийто капак е вдигнат, за да симулират при нужда момент на авария. На десетина метра по-натам под сянката на дърветата седят полуизлегнати Боян и секретарката. Томас и Чарли от време на време разменят по някоя дума на матерния си език, но за мене значително по-важен е разговорът, който се води между дамата и кавалера на български:
— Не е ли по-добре да почнем от съкровището? — произнася в тоя момент Боян.
— И това ще стане — успокоява го секретарката. — Но в случая се касае за нещо значително по-важно: за нещо, което може да бъде далеч по-ценно за вас.
— Ценното всеки го разбира по своему — възразява момъкът. — Аз лично го разбирам като морфин.
— Ваша работа. Само че морфинът ще се изразходва бързо, а след туй ще са нужни нови дози и после ще имате нужда пак от други дози и изобщо след всяко ново засищане ще идва и новата криза. Докато ние ви предлагаме щастливия и окончателен изход.
— Бягство в западна посока?
— А защо не?
— По кой начин?
— Трябваше да запитате най-първо: срещу какво?
— „Срещу какво“? Това е без значение. Без значение е и вашият Запад. Дори с риск да бъда вулгарен, ще ви кажа, че плюя на вашия Запад освен по една точка: там снабдяването става малко по-лесно.