Реквием за една мръсница
- Автор: Райнов Богомил
- Серия: Эмиль Боев #5
- Год: 1973
- Язык: болгарский
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Реквием за една мръсница». Краткое содержание книги:
— Кои са тия досадници?… Драганов? Изгони го!
— Навярно е Чарли — произнася сънливо Марго, като едва се отърсва от вцепенението и става.
— И него изгони! — махва с ръка Апостол. — Освен ако носи став… — И той отново отпуска глава на облегалката.
Неизвестно е дали Чарли носи став или не, обаче той бива въведен в помещението при нула внимание от страна на околните. Единствен мършавият вдига повторно глава и изломотва:
— Аз!… Апостол… Аз, апостолът на наркотика!… — сякаш за да предупреди пришелеца да не се опитва да си присвоява ролята на шеф.
Подир което пак потъва в света на някакви свои и съвършено невидими дори при днешната висока техника образи.
— Скъпо дете… — обръща се Чарли с церемониален жест към Марго.
— Остави ме сега!… — промърморва тя, като отново се отправя към дивана си.
Новодошлият безпомощно се оглежда в търсене на възможни събеседници, обаче всички в хола са в тоя миг еднакво неконтактни. Той подръпва веднаж-дваж машинално струните на китарата, с която, изглежда, и насън не се разделя, после се отпуска обезкуражен на кушетката до Боян. Потънал в себе си, Боян също не му обръща никакво внимание, додето оня не го хваща за рамото:
— Колко ампули си впръска?
— Колко искаш да впръскам?… Една.
— И вече си се опулил като сомнамбул!… На мене една ампула не ми стига даже за да дойда на себе си.
Чарли говори съвсем правилно български и само леко провлачва някои гласни.
— Всеки според възможностите си — избъбря Боян. Сетне поглежда косо новодошлия и добавя:
— Дай няколко ампули!
Чарли обаче вместо ампули дава само няколко тихи акорда на китарата.
— Дай де, дай!… Преди тия хищници да са ти преровили джобовете.
— Няколко ампули? — поглежда го Чарли. — Но какво са няколко ампули за цял живот?
— За целия живот после ще мислим.
— Така ли? А утре? А други ден?
И като се обръща към апатично седящата малко по-натам Лили, помолва нежно:
— Спри тоз магнетофон, мило дете… спри го, миличка… аз сам ще ти посвиря.
Лили става като автомат и бавно се отправя нейде навън от зрителното ни поле. Чарли също става, стъпва с крак върху кушетката, накланя се леко към Боян и задрънква с китарата в момента, в който магнетофонът замлъква. Разликата между секналото думкане и току-що зазвучалата мелодия не е лесно доловима с просто ухо. Затова пък репликата, придружаваща музиката, съвсем ясно се долавя:
— Можеш да имаш десетки, стотици, хиляди ампули, мой мили Боян…
— По кой начин? — пита Боян без особен ентусиазъм. — Като дойда с теб отвъд?
Чарли поклаща отрицателно глава:
— Тук, тук, мой мили Боян… Хиляди ампули и едно момиче като богиня…
— Богини не ми трябват — сбърчва чело момъкът. — И тия тук са ми много. Ти дай ампулите.
— Дай работа — ще дам ампули.
— Каква работа?
Чарли се навежда още повече към Боян, обаче в това време на дивана отново се настанява Лили.
— Всяко нещо — с времето! — промърморва чорлавият.
И за да допълни тая си оригинална мисъл, той запява полугласно, като не твърде умело се опитва да нагоди импровизираните думи към монотонната мелодия:
„Това е — мисля си, без да слушам повече граченето на чорлавия. — Ето го и другото. Ето го хлътването.“
И в главата ми изведнъж отново прозвучава тих, но странно отчетлив, оня далечен някогашен глас:
„Емиле, какво ще направиш, ако синът ти стане предател?“
„По-полека — казвам. — Не бързай. Още не сме дошли дотам.“
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Къде да те закарам? — питам, когато стигаме до гарираната в тъмната уличка кола.
— Да идем в къщи — предлага Борислав. — Елена ще ни опържи шунка с яйца.
— Сега, в полунощ?
— Не се безпокой. Тя чете до късно.
Не възразявам, понеже ми е напълно безразлично къде ще вървя. Сядаме в колата и потеглям, додето приятелят ми обяснява:
— На юни е последната й сесия. Затова чете непрекъснато.
Съвсем излишно е да го питам „Коя е тая Елена?“. По-рано беше Светла, сега е Елена, а след някой месец може да бъде Малина или Теменужка. Той има някакъв щастлив похват да завързва познанства, да ги превръща в трайни връзки без всякакъв ангажимент и да ги прекъсва, преди да са се изродили в бреме, със същата лекота, с която ги е и създал, без кавги и без драми. И целият му живот, като се изключат напреженията и рисковете на професията, минава пак така без сътресения. Без бог знае какви сполуки, но и без сътресения. Един човек на равновесието, който не е нито лекомислен, нито склонен към драматизации, нито буен, нито безучастен, нито женкар, нито отшелник. Един човек спокоен и устойчив дори при нашия неспокоен занаят. Един човек без вътрешни конфликти и раздвоения, освен раздвоението, на което го обрича епичната му борба срещу тютюна. С две думи, един щастлив човек, макар че ако му го кажа, той положително ще измърмори: