Реквием за една мръсница
- Автор: Райнов Богомил
- Серия: Эмиль Боев #5
- Год: 1973
- Язык: болгарский
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Реквием за една мръсница». Краткое содержание книги:
„Абе всеки си знае колко е щастлив.“
Когато влизаме в квартирата на приятеля ми, оказва се, че Елена наистина още чете, излегната на дивана в хола.
— Как само ме заварвате — промърморва тя, като става, явно притеснена от тоалета си, състоящ се от блузата на пижамата и един стар панталон, без да броим босите крака.
— Не се стеснявай — успокоява я Борислав. — Това е Емил.
— Известно ми е — кима Елена.
— Не знам обаче известно ли ти е, че Емил в момента е гладен.
— Ще се опитам да ви помогна. Само не очаквайте бог знае какво — произнася дамата, като обува чехлите си.
И изчезва в кухнята.
Апартаментът на Борислав е почти като моя, с тая разлика, че тук освен баналните мебели са налице и два предмета, говорещи за вкуса на обитателя, както би се изразила Маргарита — една огромна многоцветна географска карта на света, закрепена с кабари на стената, и една също огромна кукла, застанала в целофанената витрина на кутията там, в ъгъла върху етажерката.
— За какво си я окачил тая карта? — любопитствувам, като се изтягам на току-що освободения диван.
— Шшшт! — слага многозначително пръст на устните си приятелят ми.
И добавя полугласно:
— Остана от Светла. Тя, ако помниш, следваше география.
— А защо я държиш? За да си отбелязваш върху нея забранените вече зони?
— Красива е. Виж само какви цветове!
Не възразявам.
— А тая кукла и тя ли е от Светла?
— Сега, когато се връщах, я купих от Венеция на Мариана, само че ти Мариана не я знаеш. Мечтаеше за такава кукла и аз й я купих, но когато се върнах, тя вече се беше омъжила.
— В такъв случай ще я подариш на Елена.
Борислав поклаща отрицателно глава и обяснява все тъй полугласно:
— Срещнах един ден Мариана и й казах, че съм донесъл кукла. „Не мога да я взема — вика, — мъжът ми ще пита откъде е.“ „Тогава — викам — ще я дам на друга.“ „В никакъв случай — вика. — Ще я държиш.“ „Докога — питам — да я държа?“ „Няма значение до кога. Тя е купена за мене.“ И както виждаш, държа я.
Понеже освен картата и куклата обстановката не ни предлага други теми за разговор, ние изпушваме мълчаливо по една цигара, додето вратата на кухнята се отваря и до нас достига гласът на домакинята, съпроводен с ароматния мирис на пържени яйца.
— Хайде, идвайте, че ще изстинат.
Сядаме край малката маса и Борислав подхвърля:
— Ти можеш да си лягаш. И сами ще се оправим.
А когато Елена излиза, той добавя:
— Ще се оправим ли?
— Ако имаш предвид яйцата и шунката…
— Знаеш какво имам предвид.
Не отговарям и ние се съсредоточаваме върху яденето, всеки потънал в мислите си. Най-сетне домакинът донася от печката алуминиевата каничка кафе и поема предложената му цигара с обичайния си в подобни мигове унесен вид, сякаш не съзнава много добре какво върши.
— Ти трябва да помогнеш на момчето. Емиле.
— Готово. Стига само да ми кажеш как.
— Знаеш много добре как.
— Надценяваш ме. От одеве разсъждавам по тоя въпрос и доникъде не мога да стигна.
— Че тя е проста работа, бе! — възкликва Борислав. — Отиваш при него или го извикваш и му казваш, каквото трябва да се каже.
— Работата съвсем не е проста, само че ти се преструваш на прост. Отлично знаеш, че подобни неща при подобни ситуации не се правят.
— Е, веднъж пък ще ги направим. За сина на Любо Ангелов си струва да ги направим.
— Ако е въпрос да си играем на приказки… — промърморвам с досада.
Отпивам от кафето, поемам две порции дим и додавам:
— Както и да я въртим, генералът няма да се съгласи.
— Зависи как ще му представиш работата.
— Както и да я представя, няма да се съгласи. И ти знаеш това не по-зле от мене. Ние сме в самото начало на една операция, която може да се превърне в сериозен удар за противника. А ти искаш предварително да теглим кръст на тая операция и да идем да обясняваме на евентуалния предател, че добрите момчета не бива да бъдат предатели.
— Но това е синът на Любо!
— Професионално погледнато, това е един евентуален предател, и нищо повече. Една пионка в ръцете на противника и нищо повече. И нашата задача е само да чакаме, за да видим как ще бъде разиграна тая пионка.
— Недей така. Ти би могъл да използуваш човека. Да му поставиш задача.