Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Сънният пратеник неорганично същество ли е? — попитах аз.
— По-скоро може да се каже, че той е сила, която идва от царството на неорганичните същества. Тъкмо по тази причина сънувачите винаги се натъкват на него.
— Значи всеки сънувач го чува или вижда, така ли?
— Всички сънуват пратеника; малцина обаче са онези, които го виждат или усещат.
— Имаш ли някакво обяснение за това?
— Не. Нещо повече — в действителност този пратеник никак не ме интересува. В един момент от моя живот ми се налагаше да реша дали да съсредоточа усилията си върху неорганичните същества и да вървя по пътя на древните магьосници, или да отхвърля всичко това. Моят учител, нагуалът Хулиан, ми помогна да избера второто. И никога не съм съжалявал за решението си.
— Смяташ ли, че и аз трябва да отхвърля неорганичните същества, дон Хуан?
Той не ми отговори направо; вместо това започна да ми обяснява, че цялото царство на неорганичните същества винаги е настроено да обучава. По всяка вероятност, понеже съзнанието им е по-дълбоко от нашето, те се чувстват длъжни да ни вземат под крилото си.
— На мен лично ми се струваше безсмислено да им ставам ученик — добави той. — Те искат твърде висока цена.
— И каква е тя?
— Нашият живот, нашата енергия, нашата преданост към тях. С други думи — нашата свобода.
— Но на какво ни учат в замяна?
— На неща, свързани с техния свят. Точно както ние бихме ги учили, ако изобщо бяхме способни на това, на неща, свързани с нашия свят. Само че методът им е да вземат основната ни същност като мерило за потребностите ни и после да ни обучават в съответствие с това. Изключително опасна работа!
— Не виждам защо пък да е опасна.
— Ако някой рече да вземе за мерило твоята основна същност, с всичките ти страхове, алчност и завист, и прочие, и прочие, и да те научи на неща, които биха задоволили едно такова ужасно състояние на личността, какъв ще е тогава резултатът според теб?
Не знаех какво да отговоря. Мислех си, че прекрасно разбирам причините за неговия отказ.
— Лошото при древните магьосници било, че те усвоявали удивителни неща, но при наличието на своята необлагородена същност — продължи дон Хуан. — Неорганичните същества станали техни съюзници и чрез специални примери ги учели на същински чудеса. Съюзниците извършвали определени действия, а древните магьосници били подтиквани, стъпка по стъпка, да им подражават, без да променят нищо в основната си природа.
— Съществуват ли и днес подобни връзки с неорганични същества?
— Не бих могъл да кажа със сигурност. Мога само да те уверя, че за мен е немислимо аз самият да завързвам такива връзка. Всякакви взаимоотношения от този род ни ограничават в търсенето на свобода, понеже поглъщат цялата ни налична енергия. За да съумеят действително да следват примера на своите съюзници, древните магьосници трябвало да прекарат живота си в царството на неорганичните същества. А количеството енергия, което е нужно за извършването на такова продължително пътешествие, е наистина изумително.
— Да не искаш да кажеш, дон Хуан, че древните магьосници са можели да живеят там по същия начин, както ние живеем тук?
— Не съвсем по същия начин, но несъмнено живеели — успявали да запазят своето съзнание, своята индивидуалност. За тях сънният пратеник добил съдбовно значение. Ако някой магьосник поиска да живее при неорганичните същества, пратеникът е идеалната свръзка за него, защото говори и има склонност да обучава, да подтиква.
— Ти бил ли си някога там, дон Хуан?
— Безброй пъти, също както и ти. Но сега няма смисъл да приказваме за това. Все още не си изчистил напълно сънното си внимание от разни ненужни неща. Ще разговаряме за това царство някой друг път.
— Правилно ли съм схванал, дон Хуан, че ти не одобряваш или пък не харесваш пратеника?
— Нито го одобрявам, нито го харесвам. Той спада към една по-различна атмосфера — тази на древните магьосници. Освен това, в нашия свят уроците и наставленията му са пълна глупост. И за тази глупост пратеникът ни иска огромна цена под формата на енергия. Някой ден и ти ще си на моето мнение, ще видиш.
Тонът на тези думи леко загатваше неговото убеждение, че аз имам друго мнение по въпроса. Бях готов да споря за това, когато в ушите ми се разнесе гласът на сънния пратеник. „Той има право“, каза ми гласът. „Ти ме харесваш, защото не намираш нищо лошо в това да изследваш всичките възможности. Ти искаш знание, а знанието е сила. Ти не желаеш да се спотайваш на сигурно място сред навиците и вярванията на ежедневния свят.“
Той изрече тези неща на английски, с интонация, характерна за района на Тихоокеанското крайбрежие. После премина на испански. Долових слаб аржентински акцент. Дотогава никога не го бях чувал да приказва така. Бях като омагьосан. Пратеникът продължи да ми говори за познание, за реализация; за това колко съм далече от родното си място; за моята жажда за приключения и за силния ми копнеж по нови неща, нови хоризонти. Той ми заговори даже и на португалски, с подчертана интонация от района на южните пампаси.2
2
Пампас — обширна тревиста степ в Южна Америка. (Бел. ред.)