Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Бях толкова нервен, че изобщо не можех да проследя нишката на мисълта му. Той търпеливо ми обясни, че като гледам втренчено листата, ще извърша незначително разместване на събирателната си точка. След това, извиквайки сънното си внимание чрез взиране в отделни листа, на практика ще фиксирам това разместване и благодарение на новата компактност ще получа възприятие по начин, характерен за второто внимание. Накрая дон Хуан добави, като се усмихваше под мустак, че описаният процес е изключително лесен.
Той се оказа прав. Нужно беше само да съсредоточа и да задържа погледа си върху листата и мигновено бях въвлечен в някакво усещане, което силно наподобява вихрушките от моите сънища. Листата на дървото се превърнаха в цял океан от сетивна информация. Те сякаш ме погълнаха, но не само зрението ми беше завладяно; ако ги докоснех, можех действително да усетя какви са на пипане, можех и да ги помириша. Сънното ми внимание бе добило многостранна сетивност, вместо да е само зрително, както беше при обикновеното ми сънуване.
Първоночалното ми взиране в листата на пустинното дърво беше преминало в сън. Вярвах, че се намирам в сънувано дърво — нещо, което ми се бе случвало безброй пъти. И аз, естествено, се държах така, както бях свикнал да се държа в сънищата си; прехвърлях се от един елемент на друг, притеглян от силата на някакво завихряне, което се зараждаше във всяка част от дървото, върху която съсредоточавах многосетивното си сънно внимание. Завихрянията се образуваха не само когато се взирах, но и щом докоснех каквото и да било с някоя част от тялото си. Насред този сън, или може би видение, изведнъж ме връхлетяха рационални съмнения. Започнах да се чудя дали всъщност не съм се покатерил на дървото в замаяно състояние и дали действително не прегръщам клоните, потънал сред листата, без да зная какво върша. А не бе изключено и да съм заспал, хипнотизиран от движенията на листата, които трепкаха от вятъра, и сега вероятно сънувах. Но, точно както ставаше и в сънуването, нямах достатъчно енергия, за да разсъждавам твърде дълго. Мислите ми бързо отлетяха; те траяха само миг, а после силата на непосредственото преживяване напълно ги измести.
Някакво внезапно движение разтърси всичко наоколо и фактически ме накара да изплувам от мескитовите листа, сякаш се бях отскубнал от магнетизма на дървото. В същия миг пред мен се разгърна безкраен хоризонт, който аз наблюдавах от едно възвишение. Бях заобиколен от тъмни планински хребети и зелена растителност. Тогава друг енергиен тласък ме разтресе до мозъка на костите и аз се озовах на съвсем различно място. Навсякъде се издигаха огромни дървета. Бяха по-големи от дъгласовите ели, които растат в Орегон и щата вашингтон. В Живота си не бях виждал такава гора. Пейзажът, който така рязко контрастираше със сухата пустош на Сонора, не остави у мен никакво съмнение, че сънувам. Бях се вкопчил в тази необикновена гледка и не смеех да и позволя да отлети, защото знаех, че това наистина е сън и че той ще изчезне, щом сънното ми внимание се изтощи. Но образите не се стопиха дори когато, по моя преценка, вниманието ми трябваше вече да е съвсем изчерпано. Една ужасяваща мисъл проблесна в съзнанието ми: ами ако това не беше нито сън, нито пък ежедневна реалност?
Обзет от някакъв животински страх, отскочих към листата, от които бях изплувал. Преминах през тях и се завъртях около твърдите клони, тласкан от инерцията на обратното движение. Тя ме откъсна от дървото и в следващия миг аз отново стоях до дон Хуан, край вратата на къщата му в Сонорската пустиня.
Веднага разбрах, че пак съм в състояние да мисля свързано, но не можех да говоря. Дон Хуан ми каза да не се тревожа. Той заяви, че говорната ни способност е извънредно крехка и пристъпите на временно онемяване са нещо обичайно сред магьосниците, които са дръзнали да преминат границите на нормалното възприятие.
Най-лесно ми беше да си помисля, че на дон Хуан му е станало жал за мен и е решил да ме поободри с тези думи. Ала гласът на сънния пратеник, който в този момент чух съвсем ясно, ми каза, че щом поспя и си отпочина няколко часа, ще се възстановя напълно.
Когато се събудих, подробно описах на дон Хуан, по негова молба, всичко, което бях видял и направил. Той ме предупреди, че не бих могъл да разбера това преживяване с помощта на моята рационалност, и то не защото тя е накърнена по някакъв начин, а защото става дума за явление, което е извън пределите на разума.