Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Аз естествено започнах да споря, че е изключено да има нещо, което да е извън неговите предели; някои явления може и да са неясни, но разумът винаги успява, рано или късно, да хвърли светлина върху всичко. Действително бях убеден в това.
Дон Хуан с безкрайно търпение посочи, че разумът е само вторичен резултат от обичайната позиция на събирателната точка; следователно, да знаеш как стоят нещата, да си здравомислещ, да не хвърчиш в облаците — всички тези източници на гордост за нас, които смятаме за естествена последица от нашите достойнства, — са просто последица от фиксирането на събирателната точка на обичайното и място. Колкото по-скована и неподвижна е тя, толкова по-голяма е нашата самонадеяност и чувството ни, че познаваме света, че можем да предвиждаме нещата.
Той добави, че сънуването ни дава необходимата подвижност, за да проникнем в други светове, като заличава усещането ни, че познаваме този свят. Дон Хуан нарече сънуването пътешествие от изключителен мащаб, което ни кара да възприемем всичко, отговарящо на човешките възможности, а после принуждава събирателната точка да надскочи човешкия обхват и да възприеме невъобразимото.
— Отново се връщаме на старата тема, която е и най-важната в магьосническия свят — позицията на събирателната точка — продължи той. — За човешкия род тя е трън в очите, а за древните магьосници се оказала истинско проклятие.
— Защо я наричаш така, дон Хуан?
— Защото и хората като цяло, и древните магьосници са нейни жертви: първите, понеже в незнанието си, че събирателната точка съществува, са принудени да приемат вторичния резултат от обичайната й позиция като нещо окончателно и неоспоримо. А вторите — понеже, макар и да знаели всичко за тази точка, били подведени от лекотата, с която тя може да се манипулира.
— Гледай да не попаднеш в тези капани — продължи дон Хуан. — Би било същинско безобразие, ако застанеш откъм страната на човечеството, сякаш въобще не си наясно със съществуването на събирателната точка. Но още по-коварно би било, ако се присъединиш към древните магьосници и цинично я манипулираш, за да извлечеш облаги.
— Просто не мога да те разбера. Каква връзка има всичко това с вчерашното ми преживяване?
— Вчера ти беше в друг свят. Но ако ме попиташ къде се намира той и аз ти кажа, че се намира в определена позиция на събирателната точка, това обяснение няма да ти говори нищо.
Дон Хуан заяви, че разполагам с две алтернативи. Първата била да се придържам към логиката на човечеството и да изпадна в следната неприятна ситуация: собственият ми опит да ми казва, че има и други светове, докато разумът ми отхвърля дори възможността за тяхното съществуване. Втората алтернатива била да съблюдавам логиката на древните магьосници и безрезервно да приема, че съществуват и други светове — тогава единствено моята ненаситност би карала събирателната ми точка да се задържа в позицията, която ги поражда. Това отново би довело до неприятна ситуация, а именно до необходимостта да се прехвърля физически във фантастични области, тласкан от надежда за власт и облаги.
Все още не се бях възстановил съвсем и ми беше трудно да проследя мисълта на дон Хуан, но изведнъж осъзнах, че това изобщо не е трудно, защото бях напълно съгласен с него, въпреки че нямах цялостна представа с какво точно се съгласявам. Единомислието ми беше някакво чувство, дошло от много далеч — стара увереност, която бях загубил, а сега бавно си възвръщах.
Вълненията около описаното преживяване отминаха, когато поднових упражненията си по сънуване, но на тяхно място се появиха други. Например, гласът на сънния пратеник престана да ме дразни или учудва, след като го бях чувал всеки ден в продължение на месеци. Той се превърна в нещо естествено за мен. И под влияние на неговите думи направих толкова много грешки, че почти разбрах защо дон Хуан не желаеше да го взима насериозно. За някой психоаналитик би било истинско събитие, ако му паднеше случай да интерпретира пратеника с оглед на всички „възможни пермутации на моята интраперсонална динамика“.
Определението на дон Хуан за пратеника беше категорично: безлична, но постоянно действаща сила, която идва от царството на неорганичните същества; ето защо всеки сънувач се среща с нея кажи-речи по един и същ начин. А хората, които са решили да приемат думите й като съвети и наставления, са просто непоправими глупаци.
Аз определено спадах към тях. Но нямаше как да остана безразличен, когато се намирах в пряк контакт с такова необикновено явление: глас, който кратко и ясно ми даваше тайни сведения, и то на три езика, за всеки или за всичко, върху което съсредоточавах вниманието си. Пратеникът имаше само един недостатък, който не ми изглеждаше съществен — това беше липсата на синхрон между мен и него. Той ми предоставяше информация за дадени хора или събития едва тогава, когато вече изобщо не си спомнях, че съм проявявал интерес към тях.