Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Когато Рейвън се появи, тълпата издаде облекчена въздишка. Тя яздеше снежнобяла кобила. Дъф, който беше облечен също толкова ярко, колкото и младоженецът, държеше поводите. Погледът на Дрейк се спря върху Рейвън, нагиздена в сватбената си премяна, и той изгуби дар слово. Красотата й съперничеше на луната и звездите.
Горната риза с дълги ръкави беше от златиста тъкан. Над нея беше облякла високо пристегната рокля от кралскосиньо кадифе, чиято широка пола покриваше изцяло задницата на коня като проблясваща мантия. Високата й яка беше обточена с хермелин, а широките ръкави — с бяла ивица от същата скъпоценна кожа. Косата й беше прибрана в кремава мрежичка и обсипана с перли. Дългият воал падаше свободно по раменете и по гърба й.
Горещият поглед на Дрейк се върна скоро към лицето й и остана там. Тя изглеждаше уморена, сякаш не беше спала предната нощ. Може би като него? Под очите й имаше сенки, устата й потрепваше, очите й намериха неговите и се впиха в тях. После тя внезапно погледна настрани, сякаш съзнаваше, че не може да очаква помощ от Черния рицар.
Очите на Дрейк се присвиха, когато тя стигна до стъпалата на черквата и Дъф й помогна да слезе. Трепна, когато Уолдо стисна ръката й по-силно, отколкото според него беше необходимо, и я повлече нагоре след себе си.
Церемонията започна. Дрейк гледаше, странно отдалечен, как Уолдо и Рейвън бяха провъзгласени за мъж и жена. Когато отзвучаха последните думи, той така силно усети тежестта на този неуместен съюз, че трябваше да се обърне, за да не направи нещо, за което по-късно да съжалява. Искаше да изтръгне Рейвън от ръцете на Уолдо, макар да не знаеше какво ще прави с нея по-нататък. Опитваше се да се убеди, че Рейвън не означава нищо за него, че не я харесва сега повече, отколкото преди. И въпреки това според него тя беше прекалено добра за Уолдо. Но Уолдо щеше да я съблече, Уолдо щеше да държи нейното свежо, топло тяло в ръцете си, Уолдо щеше да вземе нейната девственост.
Тъмни, опасни мисли се рояха в главата му, прекалено опасни, както се страхуваше, за здравия му разум. Не искаше Уолдо да люби пръв Рейвън. За нещастие можеше да направи много малко в това отношение. Беше отказал да й помогне да избяга от този брак, а сега бе прекалено късно. Всъщност, така ли беше?
Празникът започна веднага след церемонията. Дъф извади хубаво френско вино, мъже и жени пиеха на корем от силното питие. Гостите скоро се напиха. Край главната маса се чуха вулгарни шеги и солени съвети относно брачната нощ, без никой да обръща внимание на деликатния слух на поруменялата младоженка. Дрейк не си отпускаше езика, но пиеше повече, отколкото би трябвало. Искаше да се напие до припадък, за да не мисли как тежкото тяло на Уолдо ще прегръща крехката Рейвън.
Много малко от празнуващите бяха сравнително трезви, а тържеството продължи до късно през нощта. Дрейк бе потънал в чашата си, но не съвсем пиян, за да не забележи, че прислужницата отвежда Рейвън към брачната стая. Тогава Уолдо изтърси някаква мръсотия относно девствената си младоженка и какво възнамерява да направи с нея. Дрейк разбра, че Рейвън е чула, защото леко се спъна, но след миг изправи рамене и продължи напред. У Дрейк се надигна нещо тъмно, студено и заплашително, което го разтърси. Някой трябваше да плати за неправдите, които бяха причинени на него и на майка му от баща му, дядо му и брат му.
Уолдо трябваше да плати.
Дрейк знаеше, че е време да напусне празненството, но продължи да пие, отдаден на мрачни мисли, гледайки Уолдо през присвитите си очи. Когато сенките се удължиха, Дъф и гостите започнаха да се оттеглят. Дрейк беше доста учуден, че Уолдо още не е отишъл при младоженката. Ако той беше съпруг на Рейвън, щеше да иска час по-скоро да изпълни обета си. Погледна към Уолдо. Не трябваше кой знае каква наблюдателност, за да види, че Уолдо, който почти се въргаляше на масата заедно с най-верните си рицари, е съвсем пиян. Гласът му беше станал дрезгав, а шегите, подхвърляни над чиниите — съвсем мръсни.
Сър Джон се приближи към Дрейк, виждайки го накъде гледа, и каза:
— Време е да си тръгваме. Остави го Уолдо. Напускаме това място доста по-богати, отколкото дойдохме.
— Само го погледни — каза Дрейк с отвращение. — Оставя младоженката да чака, а той се налива. Толкова е пиян, че не може да се вдигне от стола. — Той се изсмя остро. — Както ми се вижда, Уолдо не е в състояние да изпълни съпружеските си задължения, когато отиде при жена си.
— Това не е твоя грижа, Дрейк — посъветва го Джон. — Хайде, да си отиваме.