Проклятието на Жабата

— Кога т-т-т-ова? — попита Цвечи. Той заекваше от години, а освен това вече имаше и първоначалните признаци на паркинсонова болест, затова се обаждаше много рядко, повече за да пита.

— Преди десетина дена — продължи Фончо.

— Е, значи ще се върне! — каза Линдро. — Избегал е да си отдъне малко. Може и по-бавничко, нали е сакат!

Този път мъжете не се засмяха на шегата му.

— Васо, ти като комшия кога последно го видя? — попита Цачи.

— И Гичо ме пита същото — отвърна Васил.

— Ама, он е идвал при тебе? — зачуди се Фончо.

— Що при тебе не е ли? — засмя се Линдро. — От тия мачъци не може да се размине човекът!

— Де бе, а стига си се бъзикал! — скастри го Фончо. — Затова не играем я с тебе на карти. Като на барабан палката си.

— И кво друго те пита? — настояваше Цачи.

— Ами, говорил ли съм скоро с него, с Гина…

— И ти кво?

— Е, казах му.

— Он кво пита, нали скоро играхме карти у нас на двора! А тебе, Линдро, те немаше. И млъкни! — каза му Фончо с насочен среден пръст, точно когато масивният майтапчия си бе отворил устата. Пресече го още на първия звук и едва не си вкара пръста вътре.

— Жено мининка! Виде ли като знаеш много! — изрече Цачи и избърса пяната от бръснача в парче вестник. После докато го заглаждаше на каиша, бай Симо проговори, без да вдига глава от възглавничката на стола:

— Вероятно са се скарали за нещо и Пано е отишъл при някой приятел в София.

— Бе, з-з-знаеш ли ги! — усъмни се Цвечи.

— Абе, Цвечи, а ти знаеш ли кво е простатит?

— Е, па…

— Не знаеш! Като почнеш да пикаеш като как говориш, значи имаш простатит!

Сега всички избухнаха, дори и бай Симо се разсмя на глас.

— Ей, тоя Линдро е опасен! — не сдържа възхищението си Цачи. Приятелят му и съотборник Цвечи също се смееше, не разбрал много-много майтапа.

Когато се успокоиха, Васил запали цигара. От всички само той и бай Цачи пушеха. Впрочем, докато бръснеше или подстригваше, цигарите му само си горяха на ръба на масата пред огледалото. Навсякъде по нея имаше петна от недопушени фасове Златна Арда. Линдро също пушеше, но сега ги бе отказал. Той ту спираше, ту не издържаше и пак ги почваше — мъчеше се в името на здравето, но да остави пиенето, изобщо и не помисляше.

— А представяш ли си наистина да го е претрепала? — предположи на глас бръснарят.

— Ако е престанал да я покецва — със сигурност.

— Линдро, бъди сериозен! — подкани го Фончо. — Бай Пано не е в първа младост, та да й налита всеки ден. Гина си е темерут, ама да му посегне не вярвам.

— В-в-всичко е в-в-възможно!

В тоя момент в бръснарницата влезе капитан Гичо Григоров и мъжете обърнаха жадни погледи към него.

— А, наборе, тъкмо ти ни трябваш! — посрещна го Линдро. — Кажи къде е бай Пано, че Цачи и Цвечи вече го отписаха.

— Линдро — строго започна милиционерът, — С някои неща майтап не може! Сега идвам при вас като служебно лице и ще ви помоля да бъдете сериозни. Всеки да си спомни кога и къде за последен път е видял бай Пано. Фончо, ще започна от тебе — и Гичо извади тефтерче с пружинки и химикалка, и се приготви.