Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
Първите жертви бяха две момиченца на тяхната възраст. Изпръска ги Стефчо с точен откос, а Митето и Самуел ги довършиха в гръб, докато те бягаха и цвърчаха в яд и смях. Борисчо прониза девойка на осемнайсет, която успя да ги види и да се закани: „Ако се кача горе, ще ви смажа!“ Не го направи и след кратък смях стрелбите бяха възстановени.
— Хайде с ориз! — предложи след малко Борисчо. Не му обърнаха внимание, тъй като бяха заети да дебнат новите мишени.
Бедата дойде с Марион, по-скоро с дядо й. Видяха я да се задава с баба й Полèт и съпругът й Алексо, който минаваше за стар бонвиван и консервиран коцкар. Имаше тънки мустачки и щръкнали вежди и носеше изискани френски костюми с неизменно цвете в ревера си. Бе симпатичен, а на младини — дори красив. Поздравяваше жените в махалата и се обръщаше към тях с „госпожа“, а не с „другарко“. Баба Милèва боготвореше Алекс (винаги пропускаше просташкото „о“) и силно завиждаше на състаряващата се вече французойка. Полèт Телиè бе нормандка от Фекан, но срещна олмския „боржуй“ в Безансон, където бе прислужница в богато семейство с немски корени. Именно тук бе на квартира и Алексо Поптодоров, който в средата на двадесетте бе изпратен във Франция да учи ветеринарна медицина. Любовта пламна, а бременността дойде бързо и спасително за двамата — Полèт щеше да се отърве от беднотия и слугинаж, а Алексо да оправдае връщането си в Олм. Не му се учеше много-много. Все пак, стана ветеринарен техник и се приспособи към новата власт, така както предците му чорбаджии се бяха приспособявали към падишаси, регенти, княз и цар.
Именно този изискан мосю стана жертва на силната струя, която точният уж Борисчо поръси с откос — от ревера с розово карамфилче до каносаните коцкарски мустаци. Положението стана страшно. Пичовете се скриха и затаиха дъх, едва сдържайки смеха си. Дори и Мишо бе готов да избухне. Фукльото изруга, а Марион се изхили без да иска. Това ядоса дядо й и той й се скара на френски. После се самопопита на български:
— Това не бяха ли внуците на Евтим Здравков?
Не очакваше отговор, тъй като бе убеден. Ами, сега! Задаваше се пердах. Кирчо пръв се изниза в хола, а след него и останалите. Брат му бързо върна кофата в банята и скри „оръжията“. Насядаха гузно в трапезарията и зачакаха, като се поглеждаха кой пръв ще се засмее. Тон даде Митето, който прихна с неизменното „Ега ти!“ Настана такъв смях, че на Самуел чак му потекоха сълзи. И точно в разгара на жизнерадостния детски кикот вратата на хола се отвори и в рамката й застана дядо Евтим:
— Момчета, прекалявате! Прибирайте се, щом не можете да си играете като хората!
Пичовете се разотидоха гузни. Все пак, дядото на Марион не го бе домързяло да се качи до втория етаж и да се оплаче на своя връстник. Евтим се опита да ги оправдае — детска работа, ще им се скарам — и изпрати набора си чак до долу. Алексо не спираше да се възмущава и да настоява момчетата да бъдат напердашени за урок. Евтим му обеща, но на връщане се смя от сърце на измокрения мустакат паун. Разбира се, пешкира опраха братя Пеневи, а когато Полèт се оплака на баба му за случилото се с мъжа й, Милèва отсече: „Какво можеш да очакваш от комунисти!“
Споделени колебания
Останал насаме с Митето, Мишо прошепна:
— Искам да ти кажа нещо важно!
Момчето на Фончо разбра сериозността и предложи да го заведе на тайно място.
— Страх ли те е от високо?
Мишо не знаеше какво да отговори. По принцип не беше го страх — десетки пъти се беше качвал в черешата, но откакто падна, вече не бе сигурен.
— Абе, ти си пич, щом влезе по тъмно в конака! — възхити се Митето и го потупа по рамото. — Качвал ли си се на спортната зала? Не си! Ще те водя.
Мишо не предполагаше какво изпитание го очаква, но бе убеден, че щом е с Митето, който вече го брои едва ли не за равен (нарече го „пич“), нямаше да има проблем. Бе към пет часа — имаше време. Не бе горещо, духаше лек вятър и бе приятно за всичко.
Спортната зала Балканиада бе построена за някакво балканско (оттам и името й) първенство по бокс и бе предназначена за подобни полуостровни спортни мероприятия. Тя приличаше на софийската Универсиада и спомагаше за сериозното развитие на физическата култура в града. Наследството на великия швейцарец Луи Айер, основал първото гимнастическо дружество в града, се умножаваше подобаващо.
От дясната страна на залата, която гледаше към огромен гол терен (тук опъваха своите шапита всички циркове, които идваха в града) имаше добре обезопасена желязна стълба, по която лесно можеше да се качиш на покрива. За Митето нямаше проблем да стигне стълбата с лек подскок, но на Мишо му се опря и той трябваше да бъде повдигнат. Приятелят му го изтласка нагоре и Мишо започна да се прихваща по железните пръчки.