Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Каква противникова страна?
— Сигурен съм, че Харли ще направи всичко възможно, за да запази земята, която взе от брат ми.
Тя мълчеше.
— Аз ще разглася, че след смъртта на вашата майка сте живели при приятели в Денвър. Това не е самата истина, но е много близко до нея.
— А Луиза?
— Далечна братовчедка, която е ваша компаньонка.
Лукава усмивка за миг озари лицето на Маги и не остави дори сянка от притеснение.
— Знаете ли, Кристофър, въпреки всички ваши приказки за чест, морал и прочие, вие сте същият като мен.
Тонът й беше по-скоро похвален, а не осъдителен. Все така усмихната, тя се обърна и тръгна към вратата с валсова стъпка, като си тананикаше тихичко.
Кристофър я изпрати с недоумяващ поглед.
Венчавката щеше да се състои на шестнадесети април в Епископалната църква. Маги почти нямаше време да мисли за предстоящото събитие. Трябваше да избере венчална рокля, след което следваше проба, проба и пак проба. Трябваше да обзавежда къщата, а това означаваше ходене по магазините, избиране по каталог на столове, маси, кушетки, бюфети, пердета, килими и картини. Кристофър с готовност одобряваше всичко, което тя пожелаеше да купи. Отначало Маги беше поласкана от факта, че той й се доверява, но скоро й стана ясно, че това изобщо не го интересува. Светлата слънчева къща с огромни прозорци, уютният вътрешен двор и скалистите, покрити с хвойна околности, които се спускаха към река Санта Фе, никога нямаше да се превърнат в дом за Кристофър. Неговият дом беше Англия — място, претъпкано с красиви замъци и благородни дами и господа с добри обноски.
Два дни преди венчавката губернаторът на територия Ню Мексико даде прием в чест на сина на английския херцог и бъдещата му съпруга в губернаторската резиденция. Тя беше достоен пример за смесването на различните култури в Санта Фе. Построена от испанските завоеватели в началото на седемнадесети век, нейната обикновена фасада беше осъвременена с портик, чиято гордост бяха обърнатите колони и балюстрадата във викториански стил.
— Този път не си събувайте обувките! — предупреди Кристофър своята годеница, когато каретата, купена от него предния ден, спря на „Плаца“ и те слязоха.
При спомена за бала на Тейбър в Денвър Маги изпита страх, че и тази вечер почтените матрони от доброто общество ще се втурнат да ласкаят Кристофър, а нея ще гледат като дивачка.
— Не се тревожете, Ваша светлост. Тази вечер е твърде студено, за да ходя боса.
— Надявам се също така, че няма да се търкаляте по тревата!
Тя долови в гласа му остра нотка, която я накара да се запита дали и той не изпитва неудобство, когато мисли за това как я бе целунал боса на тревата.
— Впрочем, тъй като след два дни ще се оженим, би трябвало да започнете да ме наричате по име.
— Да, Ваша премогъща светлост!
— Маги!
— Да… Кристофър. — Беше й приятно, че успява да го извади от равновесие поне за малко. Когато това се случеше, той не изглеждаше толкова страшен. — Всички дами ви ласкаят заради титлата. Помислих си, че и аз трябва да правя същото.
— Дръж се прилично, хитрушо!
Губернатор Лайънъл Шелдън ги посрещна лично. Сърдечно се здрависа с тях и пренебрегна всякакви формалности.
— Кристофър, радвам се, че сте сред нас. Толкова много хора искат да ви видят! — Той се обърна към Маги с любопитство. — А това навярно е наградата, която от толкова дълго време криете! Госпожице Монтоя, наистина ми е много приятно да се запозная с вас. Какъв срам — сред нас да се появи такава прекрасна дама и някакъв чужденец веднага да я отвлече.
Трапчинките на Маги засияха в усмивка.
— Вие ме ласкаете, Ваше превъзходителство.
— В никакъв случай! Маги, нали така ви казват? Мога ли да ви наричам Маги?
— Всъщност името ми е Магдалена. Но ще ми бъде приятно, ако ме наричате Маги!
— Ще я открадна за малко от вас, Кристофър. Тук има един господин, който е познавал дядото на Маги, и аз бих желал да я представя. А също така — очите на губернатора блеснаха закачливо — поне една дузина дами очакват с нетърпение да се запознаят с истински английски лорд.
— Моля, вземете я! Много скоро ще имам пълен монопол над нея.
— Такъв е животът. Ще се грижа за нея, обещавам ви! — Губернаторът пое ръката на Маги. — Насам, драга моя! Какъв срам — да живеете в Денвър през всички тези години, без да знаете за семейните ви владения. Ако бяхте в Санта Фе…
Губернаторът отведе Маги и гласът му се изгуби в глъчката.
— Лорд Кристофър, радваме се да ви видим отново в Ню Мексико!
Кристофър се огледа. Госпожа Мануел Кориегас, известна знатна дама в Санта Фе, с която се бе запознал по време на предишното си посещение, беше застанала точно зад него. Усмихваше му се блажено. До нея стоеше дама на средна възраст с прибрани нагоре коси.