Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Кристофър изпита известно съжаление и това го изненада. Задачата му щеше да бъде много по-лесна, ако Маги се бе оказала неприятна, грозна или дори посредствена хубавица. Кристофър намираше красивите жени за отегчителни. Те мислеха твърде много за външния си вид й прекалено малко за света около тях.
Но Маги Монтоя не приличаше на нито една от жените, които той познаваше. Въпреки синята й кръв, в нея нямаше фалшива изтънченост. Беше дяволски непредсказуема, ексцентрична, понякога груба, често с лоши маниери и явно небрежна към вида и облеклото си. Привлекателна по начини, които варираха от дяволитост до открита сексапилност — в зависимост от настроението й. Аристократичните й предци я бяха белязали с хубави черти, удивителна интелигентност и гордост, която направо не се побираше в границите на разумното.
Вечеряха набързо в кухнята — единственото помещение, в което имаше маса. Въпреки лукса в частния вагон, пътуването от Денвър до Санта Фе се оказа изморително. Бяха тръгнали рано сутринта и пристигнаха късно вечерта. Четиримата хапнаха студено телешко, сирене и зеленчуци почти без да разговарят. Кристофър отпрати Изабел и Хуан да си легнат веднага след като сервираха храната.
След вечеря той показа на Маги и Луиза спалнята — обзаведена в неговия собствен спартански стил, — която двете жени щяха да споделят до венчавката след една седмица. За Питър имаше стая в противоположния край на крилото със спалните, а в името на благоприличието Кристофър щеше да живее до венчавката в хотел „Ексчейндж“. Той не желаеше някой в Санта Фе да се усъмни в коректността на намеренията му. Дори най-малката сянка върху честта на Магдалена можеше да навреди на благосклонното отношение към иска за нейната поземлена собственост. Предвид това, след като показа на Маги спалнята й, Кристофър учтиво я помоли да поговорят насаме в салона.
— Защо ще отседнете в хотел? — попита го тя с неподходяща за дама директност.
— Да живея тук преди венчавката ще бъде крайно неблагоприлично.
— Питър ще живее тук.
— Питър няма да се жени. Освен това той ще спи в противоположния край на къщата.
— Вие можете да спите при него.
— Маги, благоприличието изисква да спя на друго място и това е всичко. След венчавката с вас ще се нанесем в голямата спалня й всичко ще бъде благопристойно.
— Ще бъдем благоприлични във всяко отношение!
Въпреки дяволитата й усмивка, Маги му се стори малко притеснена от факта, че двамата ще спят в едно легло. Кой знае какви грубости е трябвало да изтърпи в предишния си ужасен живот, каза си Кристофър. Но колкото и да бе странно, усети, че изпитва съжаление към нея.
Бих искал да поговоря с вас точно за благоприличието, Маги.
Тя въздъхна.
— Моля да ме изтърпите за малко. Вече съм изоставил всякаква надежда, че ще се научите да се държите като дама, отгледана в добро общество. Беше неблагоразумие от моя страна да очаквам това от вас.
— Аз мога да се правя на дама не по-зле от всяка друга!
— Няма съмнение. Вие сте талантлива артистка. Но не ви е присърце да бъдете дама, нали?
Маги сви рамене.
— Според мен е глупаво по цял ден да се разнасям в модни корсети и турнюри и да лицемеря. Както и да водя светски разговори и да се преструвам, че само защото съм дама, не знам неща, които са ясни за всеки човек с очи и уши… Но вие не се безпокойте! Аз ще направя каквото се иска от мен.
— Не се съмнявам, че ще се опитате да го сторите, Маги. Онова, което бих искал да запомните, е, че до момента, в който, бъде разрешен вашият иск, трябва да положите всички усилия, за да живеете така, както изисква името на вашето семейство. Искаме никой да не се усъмни в това, че вие сте истинска внучка на Рамон Батиста де Монтоя.
— Аз не се срамувам от себе си. — Лицето на Маги придоби замислен вид. Тревожна бръчка раздели веждите й и припомни на Кристофър за първия ден, в който я срещна. Беше я примамил да се спазарят с обещанието, че кръчмарската танцьорка от „Лейди Лак“ ще си отиде завинаги и никой няма да знае, че жената, която той ще отведе в Ню Мексико, някога е вирила крака в денвърски бар.
— Не става въпрос да се срамувате — отвърна той, като се опитваше да успокои тревогите й. — Играем много опасна игра, Маги, и не бихме искали да дадем каквото и да било преимущество на противниковата страна.