Наследницата на Монтоя

— Благодаря ви, Изабел. Педро тук ли е?

— Да, в кухнята.

— Моля, кажете му да внесе куфарите ни от каретата.

— Да, сеньор. — Изабел погледна с любопитство новата си господарка, кимна и отиде да изпълни нареждането.

Маги пристъпи в просторната стая, която служеше едновременно за вестибюл и салон. Бавно се завъртя, за да я разгледа. Чисто бели стени и черно дърво. Единствено огромните прозорци, затворени с капаци за през нощта, нарушаваха строгата линия. На светлината на газената лампа лъснатият под блестеше в оголените пространства между килимите и рогозките.

— В това крило има четири стаи — обясни Кристофър. — Тази стая, библиотека, трапезария и стая за закуска. От другата страна на вътрешния двор има четири спални.

— Май няма много мебели — отбеляза Питър.

— Спалните са обзаведени, макар и спартански. Помислих си, че Маги може би ще пожелае да подреди къщата по свой вкус. Смятам да я купя. Ще ние необходимо място, което да бъде по-близко до цивилизацията от ранчото.

— Аз ще трябва да я обзаведа по моя вкус?! — Маги изглеждаше като дете, което току-що е получило подарък. Очите й грееха. — Но аз не притежавам вкус! Единственото обзавеждане, което съм правила, беше да си да си избера легло в склада, в който спях.

Кристофър беше прекалено изкушен да се усмихне на нахалството на малката хитруша.

— Сигурен съм, че притежавате някакъв вкус, Маги. Просто досега не сте го открили. Госпожа Гутиерез ще ви помогне да го направите.

— А вие имате ли достатъчно пари? Казахте, че семейството ви е в затруднено положение.

— Убеден съм, че имаме достатъчно пари, за да обзаведем малка къща като тази.

— Казвате, че тази къща е малка?! — Маги се завъртя с широко разперени ръце.

— Достатъчно малка е.

Кристофър гледаше как Маги тича от прозорец на прозорец. На първия разтвори капаците и вдъхна хладния въздух, като се възхити гласно на свежия полъх от реката. На втория се спря, за да погледа навън и да се усмихне на луната.

— Онази врата — показа й той — води към вътрешен двор, който местните хора наричат липито. Къщата е построена около него. Крилото със спалните е от другата му страна.

Маги отвори вратата и възкликна от удоволствие при вида на малкия фонтан, дърветата и храстите в неголемия вътрешен двор. След това се обърна към салона и го измери с поглед. Кристофър си представи как умът й кипи от идеи как да изхарчи парите му за килимчета, висулки по стените, маси, столове и кушетки. Горещо се надяваше, че когато тя приключи, къщата няма да заприлича на бордей. Но всъщност това нямаше значение за него, утеши се Кристофър. Маги щеше да живее в къщата много по-дълго от него, така че важното беше тя да се чувства удобно в нея. Щом веднъж нещата тръгнеха гладко и той се върнеше в Англия, нямаше да е необходимо повече, да се безпокои за маниерите, вкусовете и нахалството на Маги, както и за фамилиарното й отношение с прислугата.