Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Бяха дошли в църквата по-рано, за да проверят дали всичко е готово за венчавката. Свещеникът им предложи да използват неговата стая, за да се преоблекат в официалните си дрехи.
— Като заговорихме за непредсказуеми неща, да се надяваме, че госпожа Гутиерез държи Маги здраво в ръцете си — каза Кристофър. — Не може да има венчавка без младоженка.
— Тя ме увери, че Магдалена страда единствено от предсватбена треска — отвърна Питър.
Кристофър изсумтя. Маги беше мистерия. Не му беше продумала изобщо след внезапната промяна на настроението й по време на приема.
— Сигурен ли си, че постъпваш правилно? — попита Питър и се отдалечи от Кристофър, след като пристегна вратовръзката му. — Не изглеждаш много щастлив младоженец.
— Мисля, че изобщо не се чувствам като младоженец. Това е по-скоро сделка, а не венчавка. Разбира се, почти всички бракове са такива.
— Откъде се е взел у теб този цинизъм?
— Не съм циничен, стари приятелю. Реалист съм.
— Тогава защо не изчакаш Маги да получи правото си над земята и тогава да се ожениш за нея? — подкачи го Питър. — Дали твоята реалистична броня не се е пропукала някъде?
Кристофър се засмя.
— Щом пъстървата се хване на въдицата и започне да се мята, най-добре е да я извадиш от водата, преди да се отскубне й да отплува отново.
— Колко романтично!
— Продължаваш да търсиш романтика там, където няма такава, Питър. Не очаквах подобно нещо от заклет ерген като теб.
— А какво ще стане, ако собствеността на Маги не бъде потвърдена?
— От канцеларията на главния инспектор ме увериха, че всичко е наред.
— Добре, момчето ми. Но представи си, че някой опак чиновник вземе друго решение?
Кристофър вдигна рамене.
— В такъв случай нищо няма да помогне, нали така?
Почукване на вратата съобщи за пристигането на преподобния Даниъл Уикъм.
— Извинете, господа, но булката вече пристигна. Всички гости са насядали. Можем да започнем церемонията, щом сте готови.
Питър се усмихна, Кристофър повдигна въпросително вежди. Ако съдеше от настроението на Маги през вчерашния ден, едва ли би могъл да очаква тя да не прояви тук характера си или поне да не се разбунтува по някакъв начин.
— Готови сме да, започнем — каза Кристофър на свещеника.
— Мили боже! Колко много хора!
— Успокойте се, мила! Те няма да ви ухапят.
— Не съм си помислила, че ще ме хапят — троснато отвърна Маги. — Но, за бога, нима ще трябва да нахраним всичкия този народ след венчавката? Кристофър твърдеше, че семейството му било в затруднено положение. Нали той крещеше пред целия свят, че се жени за мен, за да вземе земята ми — напомни тя кисело.
— Опитайте се да му простите, момичето ми! Кристофър никога не би се държал преднамерено зле. Но той знае твърде малко за чувствителността на жените.
— Той знае твърде малко й за много други неща, доколкото ми е известно.
Питър въздъхна — отчасти съчувствено, отчасти защото не знаеше какво да отговори.
— Ако е толкова затруднен, защо просто де отидохме при съдията да ни бракосъчетае, вместо да каним половината град?
— Предполагам, че представата на семейство Талбът за затруднено положение е малко по-различна от вашата, Маги.
— Повече от ясно. — Тя надзърна отново между вратите на преддверието към претъпканата зала. Видя море от развълнувани лица. Само Кристофър, застанал пред олтара до свещеника, изглеждаше като издялан от камък. — Той, изглежда иска целият град да научи, че се чувстваме прекрасно и ще се женим.
— Именно това е идеята. Предполагам, всички вече очакват появата на булката — подметна Питър.
— Е, добре! Да не ги разочароваме!
Питър хвана ръката й. Маги внезапно усети, че я обзема топло чувство към този човек, който се беше съобразявал с нея през последните месеци. Усмихна му се мило.
— Бих искала баща ми да е като вас, Питър.
— Благодаря ви, драга моя. Ако имах дъщеря, умна и хубава като вас, щях да съм много горд с нея.
Те тръгнаха по пътеката между редовете. Гостите се изправиха на крака.
За миг Маги се изкуши да се обърне кръгом и да избяга, но тогава заговори гордостта й. Дявол да ги вземе всички, и Кристофър Талбът заедно с тях, каза си тя. Вирна брадичка и се усмихна широко и доволно, за да покаже на всички, че е кралицата на деня.
Стигнаха до олтара. Питър я предаде на Кристофър. За миг Маги се почувства безпомощна, но отново извика на помощ смелостта си. Наведен към нея, Кристофър се усмихваше изкуствено.
— Мислеше, че ще се откажа, нали? — прошепна тя нежно.
Устните му се извиха учудено и усмивка стопли очите му.