Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Или го харесваш малко повече?
— Разбира се, че не го харесвам!
— Може би нямаше да се разстроиш толкова много, ако лордът ти беше казал, че си станала прекрасна и изискана дама и иска ти да бъдеш неговата единствена любов?!
— Това са глупости!
— Така ли?
— Той е един скапан чужденец! — А Маги обичаше начина, по който Кристофър говореше… — Негоден за нищо новак, който злослови и ме мисли за лека жена.
— Скоро ще разбере, че не си такава.
Маги се замисли върху забележката на Луиза и се изчерви.
— Не ме интересува какво мисли той. Аз ще си остана такава, каквато съм. Свободна…
— Бедна — напомни й Луиза. — Неомъжена. Беззащитна — продължи да изброява по-възрастната жена. — Магдалена, ти просто не мислиш с главата си. Без Кристофър Талбът нямаш никакво бъдеще.
— Ще танцувам в Сан Франциско и в Ню Йорк! Това е бъдеще!
— Това е детска мечта. Без пари и без име ще танцуваш от седем часа до среднощ в „Лейди Лак“, докато на мъжете представлението им омръзне и аз се принудя да им намеря някакво друго забавление. Какво ще правиш тогава? Ще се предадеш и ще станеш проститутка? Или ще имаш късмет да се омъжиш за някой миньор, който ще те вземе в колибата си в планината да переш мръсните му дрехи и да му народиш една дузина дечица?
Маги сведе очи. Луиза беше описала достатъчно красноречиво нейните собствени кошмари — тъмните мисли, които така я плашеха, че не смееше да ги признае.
— Магдалена, има причини, поради които не можеш да се върнеш към твоя предишен живот — напомни й Луиза.
— Да, знам това.
Луиза не спомена за Арнолд Стоун, но и двете разбираха, че той ги принуждава да поемат посоки, които изобщо не биха избрали, ако не беше случилото се през онази ужасна ноемврийска нощ.
— Май нямам голям избор — промълви Маги. Принудена беше да отдаде живота и сърцето си на студенокръвния англичанин, който разсъждаваше за нея единствено като за цената, която трябваше да плати, за да си възвърне земите на своя брат. Той ръководеше действията си с правила, които изземваха радостта от живота, и очакваше Маги да направи същото. Животът с този мъж обещаваше да бъде нещо като разходка на бос крак по килим от кактуси.
— Недей да гледаш на нещата така трагично, Маги. На Маркет Стрийт има много момичета, които с радост биха заели твоето място. Все пак господинът няма брадавици или лош дъх.
— Наистина няма. — За Маги май щеше да е по-лесно, ако ги имаше.
Само след седмица Маги се сбогува с Денвър. Душата й се разкъсваше от противоречиви чувства, докато Кристофър й подаваше ръка, за да се качи в частния вагон на Хорас Тейбър, с който той настоя да пътуват до Санта Фе. С изключение на три години, тя бе прекарала целия си живот в Денвър, който невинаги беше мил с нея, но проблемите и опасностите бяха стари и познати неприятели. Животът, който я очакваше в Ню Мексико, беше една неизвестност.
— Отлично! — обяви Кристофър, когато я последва във вагона. — Както изглежда, поне пътуването ни ще бъде удобно.
Питър помогна на Луиза да влезе, изкачи стълбичката след нея и хлъцна от изненада.
— Приятелчетата с мините знаят как да пътуват! Само не разказвай това на Роджър, Кристофър, защото малкият ти брат веднага ще пожелае и той да има такъв вагон.
Маги бавно се огледа, възхитена от обкръжаващия я лукс. Вагонът приличаше на екзотичните картини, които бе разглеждала в библиотеката в къщата на Четиринадесета улица. Имаше запаси от питиета, карти и книги. Плюшените тапицирани столове и кушетки можеха да превърнат й най-дългото пътуване в радост.
— Прилича на стая в Къщата е огледалата! — възкликна тя.
Три чифта вежди се вдигнаха учудено нагоре.
— Не съм ходила там, но съм чувала хората да разказват. Смята се, че това е най-великолепният публичен дом.
— Точно така — отбеляза Кристофър ехидно.
— Да, разбирам. Дамите не трябва дори да знаят за съществуването на такива места.
Погледът, с който Маги удостои Кристофър, беше по-скоро дяволит, а не извинителен. Преди седмица, когато спокойно бе съобщила, че е съгласна да му стане жена, се бе заклела, че няма да му позволи да я държи в страх. Ако желаеше земята й, той трябваше да вземе Маги такава, каквато е. Нямаше изход от капана, в който бе попаднала, така че реши поне да се възползва възможно най-добре от ситуацията.
— Вие, английските джентълмени, навярно умеете много добре да пазите тайна от изтънчените си съпруги, за да не познават истинския свят — отбеляза Маги.
— Както виждам, това няма да е проблем за вашия брак — отбеляза Питър.
Кристофър го изгледа гневно. Маги се засмя. Колкото повече опознаваше Питър Скарбъроу, толкова повече го харесваше.