Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Кристофър беше мълчалив по време на еднодневното пътуване, макар че от време на време Маги го улавяше да я поглежда замислено, което беше в противоречие с подчертаното му безразличие към нея. През последната седмица двамата направо се състезаваха кой от тях ще изглежда по-недостижим. През последните няколко дни играеха ролята на щастливи годеници на обществени места. След като годежът им бе официално обявен и плановете им да отпътуват бяха разгласени, поканите направо заваляха върху тях. Маги се държеше възможно най-изтънчено, а Кристофър се правеше на галантен и загрижен рицар.
Но когато оставаха сами, между тях се възцаряваше тишина. Маги откри определена радост в това да поставя на пътя на Кристофър малки предизвикателства. Появяваше се боса в салона или ходеше в старите си дрехи из къщата. Той, от своя страна, не пропускаше да й напомни за дяволската им уговорка. Безмълвното му преценяване на всяка страна на обноските и поведението й я дразнеше й той добре знаеше това.
За нейно успокоение, нямаше повече целувки, нито балове, на които се изисква двамата да танцуват заедно.
Що се отнася до различните страни на нейния нов живот, Маги се страхуваше най-много от мъжкото привличане на Кристофър. След бала го наблюдаваше внимателно в продължение на цяла седмица. Изучаваше силните страни и слабостите му като индианец — беглец, който следи преследващата го кавалерия. Ревнуваше спокойните усмивки, които той отправяше към Луиза, и се учудваше на учтивото му отношение към прислугата.
Движеха се все на юг. Отдясно се издигаха планини, а отляво равнините се разстилаха като бежови и кафяви килими. С времето песента на колелетата стана приспивна. Маги се прозя и остави книгата „Бен Хур“, която четеше за втори път.
— Неясна ли е книгата? — Луиза, която бе прекарала по-голямата част от пътуването в разговори с Питър Скарбъроу, седна до Маги на покритото с дамаска канапе.
— Какво? — Маги не я бе разбрала.
— На челото ти се е появила бръчка от мислене. Книгата ли тълкуваш?
Маги направи гримаса.
— Не чета. Мислех си за… — Погледна към Кристофър, който бе забил нос във вестника. — … мъжете.
— За кой мъж по-специално?
— Според мен всички са еднакво досадни.
— Хъм.
— Станала си голяма приятелка с господин Скарбъроу.
— Така ли? — Луиза се усмихна сдържано.
Маги знаеше, че не бива да продължава с въпросите. Когато стиснеше устни по този начин, Луиза нямаше да каже нито дума дори индианци да изтръгнеха ноктите й.
— Радвам се, че идваш с нас — каза Маги на приятелката си. — Щях да се чувствам самотна без теб.
Луиза се усмихна.
— Не вярвам, че ще останеш още дълго самотна, мила. Нали скоро ще бъдеш младоженка!
Маги изсумтя презрително.
— Той ще дойде при теб — увери я Луиза, сочейки с очи Кристофър. — Ти просто го изплаши, като му каза „да“. Мъжете обикновено се държат като магарета, когато са уплашени.
— Аз ли съм го уплашила? Всичко това е негова идея, както ти е известно.
— Има още много неща да научиш за мъжете, Магдалена.
Маги се намръщи.
— Знам достатъчно много за мъжете. Не съм сигурна дали бих искала да узная още нещо.
— Съвсем не знаеш всичко за мъжете, глупаво момиче! Но не се бой, щом се омъжиш, ще се научиш. Както всички жени.
Песента на колелетата изведнъж прозвуча като подигравателен смях. Маги по-скоро усети, а не видя как Кристофър надникна над вестника си и я погледна със загадъчен интерес. Тя въздъхна и си каза, че животът става все по-сложен с всеки изминат ден.
Пета глава
Санта Фе се оказа много по-различен от очакванията на Маги. За разлика от Денвър, който беше нов и все още недооформен, Санта Фе имаше зад гърба си почти три столетия история. Разположен във висока котловина, оградена от разработени поля, покрити с борови гори, планини и високата пустиня, този град беше предмет на спор между достопочтеното старо и крещящото ново.
Четиримата наеха карета от гарата и докато пътуваха, Маги се възхищаваше на устремното ново и на затрогващата традиция. Старата капела „Св. Мигел“ съжителстваше с новата катедрала „Св. Франсис“, която, на свой ред, бе построена върху старата испанска църква „Ла Парока“. Губернаторската резиденция, непретенциозна едноетажна сграда, беше приютявала управниците на Ню Мексико от началото на седемнадесети век, а канторите, магазините и хотелите по „Плаца“ изглеждаха така, сякаш се намираха там от времето, когато страната е била завладяна от испанците. Навсякъде из града големи викториански къщи и търговски сгради никнеха безцеремонно сред внушителната испанска архитектура. Наименованията на много от фирмите също бяха доказателство за това, че като много други сравнително нови градове в. Америка Санта Фе представлява конгломерат от различни култури. Английските, немските, еврейските и американските наименования по табелите бяха почти толкова, колкото испанските и макар че най-влиятелната църква в града беше католическата катедрала „Св. Франсис“, епископалната, методистката, баптистката и презвитерианската също бяха добре представени.