Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Лицето на Кристофър застина в строга маска. Маги усети как ръката му се стяга около кръста й.
— Стивън Талбът се самоуби, след като загуби тази земя на покер срещу Теодор Харли. Той беше мой по-малък брат.
Андерсън кимна, сякаш признанието на Кристофър потвърждаваше нещо, което отдавна бе подозирал.
— Моите съболезнования, Ваша светлост. Не можех да не се запитам защо един англичанин чужденец в тази страна, изразходва толкова време и усилия, за да открие наследницата на това дарение.
— Семейство Талбът не може да си позволи да остави без отговор такова поражение. Но мотивите за моето разследване не оспорват ни най-малко легитимността на иска от страна на госпожица Монтоя.
— О, аз не виждам никаква причина да оспорвам дали госпожица Монтоя е точно това, което вие и вашата значителна по обем документация твърдите.
Маги въздъхна с облекчение. Не можеше да повярва, че Кристофър е толкова откровен за своята двуличност.
— Всъщност трябва да ви поздравя, господине, че сте намерили такъв хитър начин да си възвърнете онова, което вашият брат е загубил. Малцина са онези, които биха изпитали съжаление към семейство Харли. Тод не е лош човек, предполагам, но мнението на хората за Теодор е ужасно. Дарението Монтоя е една от най-хубавите земи за паша на територията. На другите скотовъдци не им е приятно да виждат как тя се прахосва от човек, който предпочита да пълни дома си с лукс пред това да се грижи за добитъка.
Маги слушаше разговора с растящо удивление. Магдалена Монтоя се бе превърнала в поземлено дарение на два крака Андерсън смяташе, че единствената причина Кристофър да се ожени за нея е ценната земя. Годеникът й не отрече това дори от благоприличие. А което беше още по-лошо — Андерсън, изглежда, се възхищаваше на англичанина за неговия дяволски план.
За свое огромно огорчение, Маги забеляза, че разговорът се слуша от голям брой хора. Изведнъж й се стори, че жените, които преди това я оглеждаха завистливо, сега й съчувстваха. А мъжете — дявол да ги вземе с техните бакалски души! — закимаха одобрително, когато Кристофър призна без никакви заобикалки, че женитбата му не е нищо друго, освен средство да се сдобие със земя. Той можеше да е откровен пред нея за мотивите си, но как смееше да ги споделя с тези хора, които доскоро смятаха, че тя заслужава известно уважение заради самата себе си.
— Кристофър — презрително каза тя, — имам ужасно главоболие. Бих искала да си тръгна.
Той сбърчи чело и я изгледа с мълчалив упрек. Тя присви очи.
— Ако не си тръгнем, ще ми стане много зле.
— В такъв случай — отвърна той студено — ще трябва да се сбогуваме с домакините. Извинете ни, моля. — Стисна ръката й като в менгеме. Докато търсеха губернатора и съпругата му сред гостите, на Маги й се струваше, че всички очи са вторачени в нея. Всички съжаляваха бедното девойче, което беше човешката равностойност на парче земя в Ню Мексико.
Нощта беше черна като душата на дявола и напълно отговаряше на настроението на Маги. Бяха изминали повече от двадесет и четири часа, откакто лорд Талбът разкри пред обществото в Санта Фе, че младоженката е цената, която той трябва да плати, за да се сдобие с едно парче земя. Гневът и унижението на Маги не намаляваха. През целия ден беше сърдита и не излезе от стаята си.
Взря се в овалното огледало до гардероба. Никога не бе мислила много за външността си. Запита се какво в нея е толкова непривлекателно, че лорд Кристофър Талбът — а както изглежда, и всички, с които се бе запознала — смяташе притежанието на земята за най-доброто й качество. Тя се загледа в тъмните би влажни очи, за които винаги бе мислила, че са доста хубави. Устата й беше твърде широка наистина. Вирнатият нос придаваше на лицето й дяволито изражение. Буйната къдрава коса стърчеше безнадеждно, освен в случаите, когато Луиза се заемаше с нея. Но като цяло от врата нагоре тя не беше чак толкова непривлекателна. Бе виждала много по-грозни жени от себе си.
Маги огледа фигурата си в огледалото, завъртя се, за да се види и отзад, след това застана отново с лице към него. Бе понапълняла, откакто бе започнала да се хранило три пъти на ден, и фигурата й не беше в никакъв случай лоша. Набраната пола подчертаваше тънкия й кръст и движението на бедрата й. Свободната памучна блуза падаше грациозно на гърдите й. Не беше надарена като някои от известните проститутки на Маркет Стрийт, но всеки мъж щеше да забележи още в първия миг, че е жена.
Какво се иска от една жена, за да бъде ценена заради самата себе си, питаше се Маги. Тази мисъл предизвика у нея неочаквано болезнен копнеж. Нима имаше друга причина, освен гордостта, която я караше да желае Кристофър Талбът да я поиска заради самата нея?!