Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— Я вижте Шахов какво маце си е намерил! Да не му е жена? А, не, преводачката… Сладурана… И много шик с този костюм…
Турецки го погледна почти с омраза, но Меркулов изобщо не възнамеряваше да си затвори устата:
— Вижте, вижте как я е зяпнал! Нещо ми се вижда съмнителна тази работа — или пък наистина мирише на реформи, а? Стабилизира се родната икономика. Млади красиви жени навлизат в тези сфери и толкова изискани при това. Тази година ще чакаме богата реколта! Саша, виж де…
И Турецки на секундата сякаш излудя: заскуба си косата, скочи от дивана и се преви одве, сякаш го бяха ритнали в слабините. После закрещя към телевизора:
— Ти малоумна ли си!
Хвърли се към телефона, дълго и нечовешки крещя, докато май го прекъснаха от другата страна. После дълго слуша мълчаливо, каза:
— Добре, Аня, в смисъл никак не е добре. — Затвори и каза объркан, сякаш говореше с някой невидим. — Скача в черния мерцедес и се юрва на майната си точно когато трябва да се затвори вкъщи, и я дават на цялата страна — ей ме, вижте ме! Но телевизия гледат не само филантропите, а и убийците, и утре пак с мерцедеса, защото това не е шега работа, а решение на министъра на икономиката, която вече не съществува.
Турецки забеляза напрегнато-тревожните лица на Ирина и Меркулов, продължи още по-объркан:
— Виждам, че нищо не ми разбирате. Но тази красавица с кожения костюм е въпросната Вероника Славина и ако всеки ден я дават по телевизията, няма начин да се погрижа за нейната сигурност. А всъщност какво можем да направим — това й е работата, за нея й плащат парите, без които не може да живее и да си гледа детето. Трябваше днес с Грязнов да продължим диренето и да вършим черната работа…
— Не си посипвай главата с пепел, Грязнов не е вчерашен, спокойно може и без тебе, той разполага с достатъчно хора. Щом не те е потърсил, значи си работи човекът. Тръгвам, не, не, как ще ме откарваш, ще взема такси: първо, трябва да се наспиш, второ, не дай Боже, ще те спрат за проверка и оставаш без книжка за цяла година.
Саша изпрати Меркулов до пиацата за таксита. Когато се върна, намери кухнята си подредена като в журнал, а Ирина — заспала на светлината на нощната лампа с отворена книга на възглавницата. Тихо мина по паркета, извади от новото куфарче касетите, които му даде Меркулов. После безшумно изгаси лампата, отиде в кухнята и включи касетофона. Предсмъртните кошмари на полковника от сигурността постепенно се наместиха в реалността, времето сякаш се върна назад…
В следвоенните години в кварталите край Крестовския пазар вилнее банда, която всява ужас по всички мешчански и переяславски улици. В края на 1948 година бандата е ликвидирана от оперативната група на подполковник Федотин. Изключително голяма помощ му оказва членът на бандата Мишка Киряк, или Михаил Кирякович Дробот — той не само е цар на шперца, но успява да влезе под кожата на подполковника, като му предава и главатаря на бандата, и награбените ценности. (Уточнение на Меркулов: на „Втора Переяславска“ до 1947 година живее Сергей Манякин, тоест Серьоня Лудия.) Федотин решава да превърне Дробот в „приличен човек“, накарва го да завърши средно образование, после школата на КГБ. Протежето му вече е избрало благозвучното име Михаил Кирилович. Сведенията за участието му в бандитските нападения са унищожени от Федотин.
Оглавяваната лично от другаря Берия кампания за изземане на скъпоценностите от „враговете на народа“ продължава много години. А когато и самият Берия е разкрит като враг на народа, окопал се в нашите редици, лейтенант Дробот подпомага Федотин при издирване на съмишлениците на високопоставения шпионин. През 1954 година той е арестуван и обвинен в неоправдана жестокост, проявявана по време на разпитите. Освен това Федотин, който разследва случая Дробот, научава, че той не е предавал на Берия всички скъпоценности, изземани от враговете, и преди ареста е успял да скрие незнайно къде така наречения „златен куфар“ със скъпоценности за 28 милиона рубли (уточнение на Меркулов: след паричната реформа, от една страна, и значителното повишаване на цените на скъпоценните камъни и благородните метали, от друга, тази сума понастоящем възлиза на около 15 милиона рубли).
Федотин накарал Дробот да му разкрие мястото, но последният чрез измама отнел оръжието на подполковник Федотин и направил опит да го изгори жив…
Турецки въздъхна с облекчение — на втората касета звучеше само гласът на Меркулов, нормален мъж, макар и обсебен от идеята да открие жив или мъртъв бандита Мишка Киряк, който през 50-те години се е подвизавал като лейтенант от специалните служби. Михаил Кирилович Дробот от 1954 година е зад решетките и от есента на 1956 година изчезва от хоризонта със „златното куфарче“. Меркулов вече е използувал личните си и служебни връзки в Комитета за държавна сигурност, но в никой от техните архиви не е намерил материали с името на Дробот след 1954 година.