Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
Меркулов помълча, изтръска няколко пъти цигарата на пода, продължи:
— Разбираш ли, Саша, от шестгодишен бях чувал вкъщи това — име ли е, прякор ли? Баща ми умря скоро след убийството на мама, а баба ми живя до осемдесетгодишна възраст и всеки божи ден го споменаваше. Хич не й беше мила съветската власт, но когато станах студент по право, се обнадежди, че ще се преборя със законите и ще открия въпросния Киряк. Не знам доколко и тя вярваше в съществуването му, но това име просто ни стана нарицателно за злото, което беше погубило майка ми. И ето че го чувам от побъркания кагебист! С други думи, Саша, преписах си името му от болничния картон: Иван Никанорович Федотин, пуснах касетофона и четири часа записвах всичко, което бълнуваше този Федотин. Той в умственото си развитие беше останал там, в 1956 година. На сутринта наистина умря.
Меркулов извади от чантата две касети.
— После махнах ненужното и от четирите касети направих една. А на другата съм записал всичко, което направих за една година, честно казано, не е много. И последно: вземи, ако обичаш, това копие — един познат фотограф днес ми преснима бижуто. Може да откриеш някакви следи. Чуй касетите, когато имаш време.
— Още днес! А… знаеш ли, Ирина дойде…
— Ирина ли? Защо не каза!
— Ами някак си… — Турецки си погледна часовника.
— Ела да те водя у нас. Ирка обеща да направи сини домати за вечеря.
— Разбира се, ще ме водиш! Сима! Сметката по-живичко, че бързаме за среща с най-красивата жена на света!
Меркулов понечи да стане от стола, но не успя от първия път.
— Да. Още по едно кафе, а? — попита почти жално.
— Все пак коняк с бира не е най-доброто съчетание за координация на движенията.
11
Патладжаните апетитно миришеха на чесън и двамата им се нахвърлиха въпреки хапването в „Ръкавичката“:
— Латвийска ли е рецептата? — попита Меркулов.
— Мисля, че е грузинска. Леля ми каза, че някога така ги готвели. Но тогава сини домати не се намирали, а сега на пазара колкото щеш. А пък гъбите са по рижка рецепта.
Турецки огледа мнително кухненската маса — ако всичко по нея беше купено от пазара, Ирка сигурно няма вече пукната пара от заделените за отпуската.
— Гъ’ите са ’ом’а! — похвали нечленоразделно Меркулов с пълна уста.
— Превеждам и се присъединявам към оригинала: гъбите са бомба. И те ли са от пазара?
— Не, от Рига. Десет рубли една кошничка. Ранни пачи крак, затова са толкова скъпи.
— Защо, останалото евтино ли е? Направо без пари, пали? — В гласа на Турецки прозвуча лека заплаха.
— А-а — зарадва се Меркулов, — първата семейна сцена!
Тримата се чувствуваха леко и радостно заедно, както в предишните времена. Всеки можеше да седне където иска, да се налива с вино, кафе, чай, да говори каквото пожелае или да мълчи, ако предпочита. Или след вечерята да седнат всички в уютното ъгълче с лампиона, да пуснат тихо телевизора и да обсъдят живота й в Рига — дали Ирина да поднови договора с рижката филхармония, който изтича в края на годината, или да търси работа в Москва. Някакъв западногермански бизнесмен даваше интервю по телевизията, младежи се бяха събрали на митинг при паметника на Гогол, но Турецки чуваше само нейния глас, спокоен и весел, виждаше сините й очи като газови пламъчета и си мислеше, по-точно знаеше, че сега ще каже най-важното изречение за своя и нейния живот, и вече няма да имат никакви проблеми, Ирина няма защо да подновява договора, дори — по дяволите неустойката! — най-добре да скъса и сегашния и веднага да се върне в Москва, при него, на „Фрунзенска“. Ирина млъкна насред дума, сякаш усети, че сега ще стане нещо, което бе чакала толкова години. Потърси с очи цигарите, Меркулов й запали и като се възползува от случайната пауза, погледна към екрана, където даваха среща на министъра на икономиката Шахов с американски земеделци, рискували да вложат парите си в развитието на плодородната кубанска земя. И тъкмо Турецки да отвори уста, Меркулов, без да усети важността на момента, реши да изкоментира телевизионните събития: