Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— Кокаин?!
— Кротко. Хероин. Явно Таничка ги е криела там.
— Но при нея няма открити никакви признаци за употреба на наркотици.
— Значи…
— … е била в бизнеса. Покупко-продажбите. Това вече не са тайфички, Саша, а направо мафията. Изглежда, нашият човек е имал сериозни причини да посегне на живота й. Ами знаеш ли какво? — Да не би Бабаянц да е надушил нещо такова?… Тогава защо не ни е споменал? Да ти кажа право: взел си отпуска, на никого нито дума — това си е чист идиотизъм!
— Спокойно, Саш, ще открием малкия Бил, жив или мъртъв, и ще открием компанията на Татяна. Шура ми е дала два дни за дискретни действия, после трябва да възбуди дело. Сега се прибирам да спя, трябват ми четири часа или съм парцал, моите момчета нека си дремнат повечко. Сутринта започвам да разследвам контактите на Татяна Бардина. Ще видиш, утре ще открием следите на нашия човек. Тоест още днес… А сега, пардон за нетактичния въпрос, но какво правиш тук, в кухнята, в три през нощта, щом Ирка е в леглото ти? По очите й разбрах, че всичко ви е окей.
— Проучвах тук, по-точно слушах едно нещо, свързано с „антикварните дела“. Но засега е тайна, ще прощаваш. Меркулов ми го даде.
— Големите тайни! Прокуратурата, милицията и КГБ си напълниха гушите с тия антики — това и децата го разбраха. Добре, пази си великата тайна. И аз имам една по същата тема, обаче с удоволствие ще я споделя. Ромка Гончаренко ми е „на разработка“. Жена му е в търговията и злите езици говорят, че си строели цял палат с парите, които била награбила. Само че с нейната стока как ли ще стане номерът — тя е в една техническа книжарница, щанд „Хидравлика“. Всички книги да открадне — ще спечели колкото за тоалетната чиния.
— Стига с тия тоалетни чинии!
— Като се занимавам само с лайна… Та Гончаренко е натоварен с „антикварното дело“, а онзи Бобовски от КГБ, дето му украсихме черепа с цицина, нещо нюхаше. Но цялата тази афера трябва да се разнищи много внимателно, затова ще опитам сам, аз, че, не дай Боже, да се усетят — ще провалим цялата работа. Имам чувството, че всеки момент някакви жички ще направят контакта и ще ми светне!
— Или ще дадат на късо и буф!
Към три посред нощ се разбра, че красотата и дарбите не допринасят ни най-малко за обикновеното женско щастие, а понякога дори са причина за несретна съдба. Единственото предимство на Ника пред Аня беше малкото същество на име Кеша, което сумти на походното легло, а сутринта ще ги вдигне и двете в седем, за да бързат да хранят патетата в Богородското езеро, да вървят при баба за оставеното там триколесно велосипедче, да монтират падналата гума на купения вчера камион и всичко това ще трябва да го прави Ана, защото в девет сутринта Ника има среща — тоест не самата Ника, а министър Шахов — с представители на западногерманската фирма „Сименс“, понеже Ника покрай кеймбриджкия си английски набързо опресни и немския си, и то не какъв да е, а изискан, „хохдойч“, и в десет ги чака увеселителна разходка по реката с чужденците. Но още не й се спеше, тъй като си блъскаше главата над хиляди въпроси: как да преправи ленената си рокля за Ника, къде да търси месо за обяда и подобни, които трябваше да се съчетаят с патетата, камиона и велосипедчето, а пък Ана в никакъв случай не искаше нещо от този списък да отпадне. Напротив, тя дори настояваше Ника незабавно да възприеме идеята й, че трябва да си урежда живота. При това не ставаше дума за някаква философска абстракция, а за нещо, което конкретно произтичаше от Никината информация във връзка с вчерашното прекарване с министъра.
— Разправи ми сега точно какво ти каза — разпитваше Ана, докато работеше с ножицата и сантиметъра.
— Не каза, а намекна.
— Какво точно намекна?
— Че сега било много хубаво на чист въздух.
— Какво ще намеква, хубаво е, разбира се.
— И трябвало да намерим свободно време да се поразходим.
— Двамата ли?
— Не го питах.
— Уф…
— Не е въпросът какво е казал — той ме гледаше… с интерес.
— Те гледат с интерес и мачовете по телевизията.
— Като че ли бяхме сами в салона, в студиото, в кабинета…
— А ти?
— Какво?… Все едно нищо. Преструвам се, че не виждам и не чувам.
— Браво! И аз преди петнайсет години така се правех на ощипана — а той се ожени за приятелката ми… Премери я… А, не е лошо! Сега се носи широко, може и без стесняване… Добре де, а той на тебе харесва ли ти?