Кутията на Пандора

10

Докато свършат с шкембето, се изясни, че всички изводи на Турецки са били прибързани, макар и да представляваха известен интерес от логическа гледна точка. Най-накрая Меркулов се произнесе мистериозно:

— Сега дай конкретно да обмислим бъдещето.

— Дай — съгласи се Турецки.

— Коя ще е първата ти задача?

— Да се погрижа за безопасността на Ника Славина.

— Това е цел. Питам те за задачата.

— Да разкрия кой е Бил. Да го намеря. Или което е останало от него. По оперативен път да проверя показанията на Славина за евентуалното убийство. Да направя всичко възможно за откриването на престъпниците. Романова даде на Грязнов картбланш, засега всичко се пази в тайна.

— Как мислиш, колко време ще ти трябва?

— Не знам. Може и два дни, може и година.

— Как ще криеш Славина цяла година? Колкото повече време загубиш, толкова повече възможности даваш на престъпниците да я намерят. Да се надяваме, че в апартамента не е имало никой освен Бил. Но не можем в никакъв случай да сме сигурни. Щом се върне от командировката бившият й мъж, нека я закара с детето някъде в провинцията. Сега за Бардина, по-точно за Бардин. Разделих това огромно мафиотско дело на няколко етапа. Първия горе-долу го приключих вчера. Оформих в отделно дело стотина епизода, включително за директора на Мосспортторг Сатин. Прекратих делото срещу него поради липса на доказателства: двама, които са уволнени от него и естествено му имат зъб, настояваха, че му били носили подаръци. Чак вчера се сетих, че същият беше мъжът на майка ти, и то след намека на един от обвиняемите.

— Какъв намек?

— Едно от действуващите лица по моето дело направо ми изтърси, че гледам да измъкна Сатин, защото ти бил пастрок. Безцеремонно намекна, че си получил подкуп. Какво ще кажеш?

— Мисля, че моят пастрок е кретен — крал, та се забравил — кой в търговията не краде. Но е дребна риба и голям тъпак. И всичко това е било в застойните времена. А сега на арената излиза ново поколение. Ако можехме с едно оченце да мернем сметките им в германските или швейцарските банки, сигурно щяхме да получим удар. Милиони, ако не и милиарди в твърда валута. И изпълненията им са нови. И покровителите им са по-нависоко. И в охраната си имат само майстори на спорта. Така че моят Сатин и аверчетата стигат финишната линия като дръгливи коне. Такива сега ги раздават на килограм и без пари. Той е бил сигурен, че ще го измъкна. Ако искаш да знаеш, дори никога не ми е предлагал пари. И аз не съм му искал нито копейка. Ти помниш как събирах назаем за колата. И твоите пари още не съм ти върнал. Той разчита на принципа: щом сме рода… Наобещал и на другите какво ли не, та сега трепери не само заради затвора, ами и заради тях.

— По-спокойно, Саша — виж там едни чужденци ни се чудят, мислят си: тези руснаци ще вземат да се изколят!

— Нищо, нека отговоря на непоставените от теб въпроси. Не съм ходил у тях от една година. Майка ми идва понякога да се видим. Причината? Отдавна знаех, че е замесен. Но нищо конкретно. Не съм и правил усилия нещо да науча. Ще питаш: защо не съм уведомил. Отговарям: не съм Павлик Морозов. Не мога да съм доносник. Едно е разследването — това ми е работата. Съвсем друго е доносът. Обещал ли съм на Сатин помощ? Не. Прекратил си делото — честно ти казвам, доволен съм заради майка ми. Стига ли ти всичко това?