Златокосият великан

При тези обидни слова очите й се превърнаха в тесни цепки.

— Значи все още възнамерявате да ме заведете при вашия сюзерен, така ли?

— Той не е мой сюзерен, обаче… Ето какво, за петстотин жълтици ще ви закарам при него, та каквото ще да става. Интересува ме обаче още нещо: Защо не срещнах никакви затруднения? Защо ви защищаваха толкова малко хора?

Главата й се замая, когато чу каква жалка сума са му предложили, за да разруши живота й. И като капак на всичко имаше наглостта да я разпитва…

— Я вървете по дяволите, Фиц Хю. До гуша ми дойде да разговарям с глупав инат като вас. Не мога да ви гледам повече.

При тези думи тя побягна. Намерението й не бе трудно осъществимо, тъй като между нея и входа на палатката нямаше никого. Не се поколеба ни за миг и се затича направо към центъра на лагера. Зад гърба й се раздадоха викове, които я подтикнаха да ускори своя бяг и тя се понесе боса право към най-близкия кон. Установи с облекчение, че е скопен жребец, а не тежко бойно животно. Неспособни да реагират бързо, мъжете, които се движеха под дърветата и покрай местата за готвене, се загледаха в нея със зяпнали уста. Тя успя да се промуши между тях и макар че побягна без подготовка, прояви забележителна сръчност. Достигна до коня, вече убедена в успеха на начинанието. Естествено се наложи да се лиши от завивката си — трябваше по най-бързия начин да се метне на гърба на животното. То не бе твърде високо, кракът й намери бързо стремето и тя се озова горе.

Точно в този момент обаче започнаха и истинските трудности. Най-незначителната от всички бе фактът, че свободно падащата рокля се вдигна нагоре и разкри бедрата й наполовина. Конят също не я прие твърде радушно и веднага се опита да я хвърли на земята, но тя имаше опит с непокорни ездитни животни и се справи. Най-страшното от всичко бе, че най-сетне мъжете в лагера осъзнаха какво се е случило и се надигнаха срещу й. Жива стена я обгради от три страни, а откъм четвъртата се долавяше заплашителният рев на добре познатия й рицар. Развиеше ли голяма скорост, вероятно щеше да успее да прегази всеки, който се изпречеше на пътя й.

Без много да му мисли, тя заби босите си пети в слабините на коня, но животното не помръдна от мястото си. Рейна дръпна рязко юздите с една ръка — внезапно жребецът литна напред като стрела, тя загуби равновесие и за малко да се озове на земята. Точно това бе скоростта, която й бе нужна. Първите, опитали се да я спрат, отскочиха панически встрани, тъй като осъзнаха бързо, че няма да спре и не ще се поколебае да ги прегази най-безмилостно.

За нейно нещастие, колкото повече наближаваше края на лагера, толкова по-смели ставаха и неприятелите й. Те се протягаха към юздите и към краката й, опитваха се да изплашат животното с диви крясъци. Едно от момчетата дори се закачи за ръката й, но преди да загуби равновесие, тя успя все пак да го запокити встрани. А после пред погледа й се изпречи Уолтър дьо Брьот, по-висок и по-едър от всички останали. Опита се да го избегне, но от другата страна я очакваше Фиц Хю. Той само протегна ръка и я забра от коня, който продължи в галоп, но вече без ездач. В този миг тя изпита чувството, че се сблъсква с някаква стена. Остана без дъх от сблъсъка, но веднага щом гърдите й се напълниха отново с въздух, тя нададе пронизителен яростен вик — първо, защото я хванаха, и второ, защото я завлякоха до палатката като някакъв вързоп.