Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Опасявам се, че няма да стои дълго с отпушена уста — предсказа Ерик, след като Ранулф се отдалечи към обозната кола.
— Възможно е — обади се Уолтър замислено. — Само че ти не си бил свидетел колко добре командва тази женичка. Цели две години до нея не е имало мъж, който да й дърпа юздите. Така че никак не е изключено крясъците да излязат от устата на Ранулф.
— Така ще стане. Независимо от държането й — засмя се Ерик.
Рейна успя все пак да поспи през остатъка на нощта. Бе съвсем неподвижна, възможност да избяга не съществуваше и сънят си остана единственото разумно решение; още повече, че бе преживяла един от най-изтощителните дни в живота си. Облицовката на тавана заглушаваше донякъде трополенето на колата и шумът не я събуждаше постоянно. Не я събуди и разчистването на чувалите. Но когато внезапно някой те вдигне не особено нежно във въздуха, дори и най-дълбокият сън не ще издържи на такова вмешателство.
Две силни ръце я понесоха нанякъде. Тя не разбра кой е техният собственик — долавяше най-различни звуци, но сред тях нямаше нито една членоразделна дума. Нима вече я водеха при този Ротуел? Нямаше ли поне да я развържат?
След не повече от няколко секунди я положиха на земята и я развиха, ще рече, някой я отърколи със замах от завивката й и тя зарови нос в гъстата трева. Почувства, че се задушава от аромата на свежата зеленина. Всъщност можеше ли да очаква по-добро отношение? Та нали самият Фиц Хю бе казал, че му е безразлично дали ще се появи гола или облечена пред Ротуел. Заизправя се с помощта на завързаните си ръце и съзря пред себе си гиганта и неговия най-млад оръженосец. Намираше се в неголяма и съвсем празна палатка. На някои места тревата бе смачкана — явно нещо е било изнесено непосредствено преди пристигането й. В палатката нахлуваше ярка утринна светлина. Рейна предположи веднага, че едва ли ще останат дълго на това място.
Онова момченце, Лензо, стоеше до великана — изглеждаше малко изплашен, сякаш не очакваше, че е възможно да се отнасят към Рейна толкова неуважително. В едната си ръка държеше вързоп дрехи, а в другата стол, който точно в този момент постави на земята, Фиц Хю бе Приклекнал на пети, очевидно за да не прегъва тялото си в твърде ниската палатка. Не изглеждаше ни на йота по-приветлив в сравнение с предния ден — смръщил вежди, той бе стиснал ядовито устни. Очевидно не му се нравеше мисълта да прекара времето си в близост до нея, но по някакви неясни причини се смяташе за задължен да й обърне внимание.
Той посегна към завързаните й ръце, които държеше в скута си.
— Развържи й краката, Лензо — разпореди се той, без изобщо да се обръща към момчето. — Няма да стоим тук цял ден, я!
Нито я погледна, нито пък каза нещо — вниманието му бе насочено към възела. Лензо приклекна до нея и тя протегна краката си. За миг обаче загуби равновесие и презрамката на леката й дреха се свлече. Хладният въздух погали разголената кожа и страните й поруменяха. Младата жена се смути — сякаш я бяха разголили цялата. Явно случилото се не бе предварително замислено и двамата не искаха непременно да я унижат. Но именно поради този факт й стана особено неприятно, макар че те все още не забелязваха нищо. Рейна се опита да върне презрамката на мястото й, но глупавият гигант така и не пожела да пусне ръката й.
Рейна погледна бързо встрани и забеляза, че юношата бе по-внимателен от мъжа. Лензо се бе вцепенил и я зяпаше с жадни очи и отворена уста. Та той е само едно момче, помисли си тя, но въпреки това руменина заля цялото й лице. Всъщност желаеше да избегне погледа на мъжа. В този миг обаче несъзнателно помръдна с рамене и презрамката се свлече още повече.
В отчаянието си тя отново се опита да повдигне ръце — резултатът бе ужасяващ, Фиц Хю вдигна глава и погледът му се спря на разголената й гръд, която буквално му се набиваше в очите.
Рейна простена, но никой не й обърна и капчица внимание. Объркан, гигантът затегна още по-силно ръцете й. Двамата с юношата се загледаха втренчено в гърдите й, сякаш за пръв път през живота си виждаха такова нещо. Рейна бе като прикована към земята и не бе в състояние да стане на крака и да им обърне гръб. Но дори и мъжът да пуснеше ръцете й, докато се изправяше, гръдта й неминуемо щеше да се озове в лицето му. В такъв случай той сигурно щеше да престане да я зяпа, но поведението й можеше да се сметне като покана и тогава…
Най-накрая Лензо й се притече на помощ, макар че очевидно не му бе лесно да преодолее себе си. Бузите му пламнаха ярко, когато осъзна, че Рейна не може да се справи сама с положението си. Протегна колебливо ръка с опънати палец и показалец. Целият разтреперан, застанал сякаш пред лицето на смъртта, той върна обратно тънката презрамка на рамото й, без да докосне кожата.