Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Не! Не и когато малкият генерал е с нас.
— Малкият какво…? А-а, разбрах. Ами тя може да остане в лагера, а през това време ние…
— И отново да скочи на някой от конете ми и да изчезне, нали? О, не! Ще стои тук, до мен! Дори и да се побъркам.
Уолтър се позасмя. Припомни си думите на госпожицата, когато Ранулф я заведе до палатката.
— Доста е цапната в устата, нали?
— Ти чу само една съвсем малка част.
— Всъщност ясно ли ти е какво искаше да каже с думите, че Ротуел ще се докопа до този имот и свързаното с него могъщество.
— Тя твърди, че никога не е била сгодявана за него.
— А не ти ли е минавало през ума, че Ротуел може и да лъже?
— Това не е важно — настоя на своето Ранулф. — Не ни плащат да разкриваме кой какви права има и какви не.
— Разбира се, че е важно… За Бога, Ранулф, нима не разбираш какво означават думите й? Ако старецът няма права над нея, не е нужно и да му я даваш. Та тя е в твоите ръце. Защо да не я задържиш за себе си?
— Дръж си езика! — извика Ранулф ужасен. — Не искам да се женя за дама. А за тази пък още по-малко.
— Дори и ако получиш Клайдън ли?
За част от секундата Ранулф се поколеба.
— Не! Дори и да ми предложи и цялото кралство.
— Клайдън също е хубав — забеляза Уолтър и се ухили. Ранулф го изгледа мрачно и заби шпори в слабините на коня си. Не желаеше повече да обсъжда повдигнатия въпрос.
Но тази мисъл не излизаше от ума на Уолтър и той обърна коня — трябваше да поприказва с мастър Скот, предводителя на отряда на Ротуел. Стигна до крачещия мъж.
— Мастър Скот, вашият господар откъде научи за смъртта на Роже дьо Шампани?
— Писа му неговият племенник, онзи, който придружи краля на кръстоносния поход. Чух това име тъкмо когато вестта пристигна.
— Чували ли сте нещо за някакъв годеж с Рейна дьо Шампани?
— Не е имало никакъв годеж — отвърна мъжът с презрение. — Просто лорд Ротуел обяви мнението си, че да се залови момичето в този момент е направо детска играчка, тъй като баща й все още се намира в Обетованата земя.
— Мисля, че можехте да ми го кажете и по-рано, нали? — обади се Уолтър, леко замаян от новината. Не предполагаше, че отговорът на мастър Скот ще бъде тъй недвусмислен; единственото, което искаше, бе да получи допълнителни доводи, с които само да подсили подозренията на Ранулф и нищо повече.
Мастър Скот повдигна рамене.
— Мен делата на бароните не ме засягат. А освен това едва ли си струва да обсъждаме този въпрос, след като вече сте получили парите за младата лейди.
— Да, обаче до този момент сър Ранулф не е получавал парите.
Мастър Скот се закова на място.
— Като е така, защо тогава водим това невинно същество при животно като Ротуел?
— Уместен въпрос — забеляза Уолтър. При тези думи той насочи коня си към обозната кола, в която се тресеше „невинното същество“ — Ранулф така и не предостави кон на непокорната девойка.
— Стори ми се, че няма да имате нищо против да поговорим, милейди.
Тя отправи бърз, хладен поглед към него, след което се загледа на другата страна.
— Благодаря ви много, но не желая да разговарям с когото ида било от неговите приятели.
Думите й го засегнаха, но той си наложи да я заговори отново.
— Признавам, че не е лесно да се общува с Ранулф, ако не го познаваш. Но в сравнение с годеника ви той е просто светец.
— Едва ли, Дьо Брьот.
Уолтър повдигна рамене и се умълча, но продължи да язди до колата. Разчиташе, че тя рано или късно ще прояви любопитство. Разбира се, не бе изключено Рейна вече да е осведомена; в такъв случай тя нямаше да задава никакви въпроси.
Все пак хитростта му даде плодове. Най-сетне младата жена отново вдигна поглед към него. Този път изражението й не бе толкова хладно, макар че не можеше да се нарече и дружелюбно.
— Срещали ли сте се вече с този… този подъл лорд, който се кани да заграби наследството ми?
Уолтър сподави с усилие усмивката си — какви думи само подбираше тази жена!
— Да, срещал съм го. Кажете ми, госпожице, кой е вашият годеник, след като той не е?
При тези думи тя се загледа в скута си и се умълча. Уолтър вече реши, че ще остави въпроса му без последствие, когато до слуха му стигнаха слова, които изобщо не очакваше.
— Нямам годеник.
— Това означава ли, че графът на Шефърд става ваш настойник?
— Не, той е дал благословията си да се омъжа, което щеше да стане до една седмица, ако не бяхте вие и вашите приятели.
Тя се владееше отлично, само в гласа й се долавяше лека горчивина. Въпреки това обаче Уолтър продължаваше да не разбира.
— Това е невъзможно. Ако Шефърд ви изпраща мъж, това означава, че е сключил договор заради вас. От което следва, че същият този мъж е и ваш годеник.