Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Шт, милейди! — изсъска момчето. — Потърпете още малко и скоро ще махнем тези неща от вас.
Рейна впи зъби в кърпата, напъхана в устата й. Този малък коварен бандит, както и другото момче с ангелското личице са знаели какво предстои и въпреки всичко целия следобед флиртуваха с госпожиците в замъка и я гледаха с невинно изражение, когато погледите им случайно се срещнеха. Останалите рицари също бяха най-долни измамници и мошеници, а най-много от всички сър Уолтър с неговите усмивки, шегички и дружелюбното му поведение. Единствен Фиц Хю се оказа по своему порядъчен и в останалата част от деня не се появи пред очите й. Не бе сигурна дали той го е сторил от яд, или защото просто не е в състояние да се преструва. Във всеки случай обаче той бе донякъде честен, но не дотолкова, че да й послужи като предупреждение за готвещото се покушение.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
— Бог ми е свидетел, през живота си не съм виждал толкова много навъсени лица на едно място — рече Уолтър, когато час след изгрев слънце бавно навлизаха с конете си в лагера. — Вчера всичките ли леки момичета ви избягаха?
— Какви ги говориш? Къде ще спечелят те друг път толкова за една нощ? — Ерик изпръхтя презрително. — Никога!
— А какво става с хората на Ротуел?
— Няма да ти е приятно да научиш.
Уолтър смръщи недоволно чело, а Ерик поклати глава и се ухили. В този миг нещо привлече вниманието му и той извика:
— Дръжте се здраво! Лейди Ела е открила стопанина си.
Някакво кафяво кълбо премина като вихрушка през целия лагер и се метна върху коня на Ранулф. Животното дори и не изпръхтя, тъй като бе свикнало с котката; другите бойни коне обаче се заизправяха на задните си крака и трябваше да минат няколко секунди, докато се поуспокоят. Отвсякъде заваляха ругатни, но под сурдинка — макар и усмихнат, Ранулф все пак бе сред тях. Съществото, причинило целия този безпорядък, не обърна внимание на нищо около себе си, а се намести бързо на любимото си място, широките плещи на Ранулф, и се уви плътно около неговия врат.
— Та за какво говореше, Ерик? — попита Ранулф, който яздеше от дясната му страна.
— За какво да съм говорел?
— За хората на Ротуел. Какво ново около тях?
— О! — На Ерик не му стана особено приятно, че Ранулф е дочул последната му реплика. — По-добре попитайте предводителя им. Ако ви го кажа аз, просто няма да ми повярвате.
— Нищо. Казвай.
Ерик нямаше друг избор и се подчини.
— Доколкото разбрах, ако бяхме закъснели само с един ден, отрядът на Ротуел е щял да се присъедини към господарката на Клайдън и да се обърне против нас.
— Как така?
— Ами, защото днес приключва службата им при Ротуел.
— Е, и?
— Те просто не желаят да се върнат при него. Ако днес все още бяхме в Клайдън, те са щели да предложат услугите си на милейди.
— И да издадат плана ни, така ли? — Уолтър бе вбесен.
— Да. Те мразят Ротуел. Но той им е платил предварително и са решили да не се отмятат от него преди изтичането на срока.
Уолтър подсвирна с уста.
— Невероятно! Значи само до преди няколко часа успехът ни е зависел от тези типове. Спазили са буква по буква договора, но ми се струва, че са прекалили с лоялността. Не може да не са знаели, че младата лейди ще бъде много признателна за сведението.
Ерик кимна.
— Ето защо тази сутрин мутрите им са вкиснати.
— От мастър Скот ли узна тези подробности? — попита Ранулф.
— Да.
— Как мислиш, дали иска все още да говори с госпожицата?
Ерик поклати глава.
— Тя е във ваша власт и вече не може да наема когото и да било. Вярно, че техният отряд е с четиринадесет души по-голям, но пък ние имаме четирима рицари. Тези тарикати може и да са глупави, но не чак толкова.
— Да не искат да се главят при нас? — попита Уолтър.
— О, да. И то най-охотно.
— Защо тогава изобщо са се канели да се обърнат към нея? — поиска да узнае Ранулф.
Ерик се засмя тихо.
— Отмъщение. Толкова мразят Ротуел, че са решили да пресекат апетитите му към състоянието на милейди. Но когато изпуснали изгодния момент, се усетили.
Ранулф изръмжа. Чутото го задоволяваше, но желаеше да разговаря лично и с предводителя.
— Фаринг Крос не е достатъчно голям и няма да изхрани всички ни; а и все още не го притежавам. Всъщност двадесетина души може и да ми свършат работа… Кажи на мастър Скот, че искам да разговарям с него — нека дойде при мен довечера, след като построим лагера. Сега обаче смятам да развържа госпожицата. Да видим какви ще ми ги надрънка. Ако успея да изтърпя крясъците й, разбира се. След час потегляме отново.