Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Да, докато бъдат постигнати известни договорености.
— А ако баща ми не е в състояние да плати откупа?
— Тогава със сигурност лорд Кемерън…
— А ако и той не плати?
— О, ще плати, разбира се.
— И ако все пак това не стане, Робърт?
Той се изправи.
— Много сте упорита, милейди…
— Да, такава съм.
— Е, в такъв случай… — Той разпери ръце. — В такъв случай не се съмнявам, че Боун Кей ще ви допадне. И все пак за мен е вън от всякакво съмнение, че ще бъдете откупена по най-бързия начин.
— Кога ще бъдем в Ню Провидънс? Два дни, три дни?
— Приблизително толкова. Зависи от вятъра.
Скай го загледа продължително и той запристъпва смутено от крак на крак. Беше привлекателен мъж като господаря си, притежаваше добри обноски, пък и речникът му бе цивилизован. Може би този пират не бе от най-лошите. Независимо от недостойната ситуация, в която се намираше, той се отнасяше с нея като с лейди. По всичко изглеждаше, че се възхищава от нея и затова реши да заложи на своя чар. Може би пък ще й помогне. И така — тя му се усмихна тъжно.
— Защо не се откажете от този начин на живот! — извика тя, скочи от стола си, завтече се към него и го хвана за ръката, Унесена в преследването на замисъла си, тя не забеляза, как вратата се отвори и Сребърния сокол влезе безшумно в каютата. — Мистър Ероусмит, помогнете ли ми да избягам, ще се застъпя за вас пред губернатора. Вярно е, че мрази пиратите, но ако се разкаете искрено, непременно ще ви даде още възможност да започнете порядъчен живот. Нима не разбирате за какво става въпрос? Ако продължавате така, скоро ще свършите на бесилката. Ще ми бъде много мъчно за вас.
Момъкът поруменя, тъй като тя стоеше твърде близо до него и нощницата й, макар и плътно да покриваше тялото, беше все пак от тънка, полупрозрачна памучна материя.
— Милейди… — заговори той с мъка.
— Да, наистина, милейди? — долетя протяжен въпрос откъм вратата. Изплашен Робърт се дръпна назад и се загледа в Сокола, който от своя страна се усмихваше саркастично. — Свободен сте, мистър Ероусмит.
— На вашите заповеди, сър. — Робърт буквално избяга от каютата, а Скай се взря с тежко предчувствие в артерията, която пулсираше ускорено на врата на Сребърния сокол. Ризата му бе разкопчана и откриваше голяма част от бронзовата гръд. Стомахът й се сви на топка. Искаше й се да избяга дори от собствените си чувства. Погледът му сякаш се потопи в нейния и за срам тя не успя да се разгневи. Вместо това си припомни изминалата нощ и преживения кошмар. Колко сигурна се чувстваше в силната му прегръдка.
А онази утрин, в която го видя необлечен…
През тялото й премина трепет и тя преглътна мъчително. Не, не бива да си спомня за тези неща! Но не можа да потуши спомена, не успя да обуздае надигащото се в нея плътско желание. Той целият излъчваше страст. И въпреки това я бе оставил на мира.
— Е, скъпа моя… — Мъжът прекоси каютата, седна бавно на нейния стол, отпи от кафето й и изпружи доволно крака на масата. — Вие май подбуждахте току-що клетия Робърт към бунт?
— Нищо подобно, опитах се само да му обясня какво го очаква, ако не промени начина си на живот.
— Лъжете, милейди, макар и за мен това да не представлява нищо ново.
— Не лъжа. Бих се почувствала ужасно, ако видя този човек на бесилката.
— Добре, а ако видите мен?
— Знаете вече. Когато клупът се увие около врата ви, аз ще ликувам най-много от всички.
В погледа му не можеше да се прочете нищо.
— Вярвам на думите ви, но съгласете се все пак, че първо трябва да ме хванат, нали?
— Възможно е например Робърт да ви предаде.
— Мислите, че се е поддал на очарованието ви?
— Ни за миг не съм възнамерявала да му замайвам главата… пък и едва ли щеше да ми се удаде.
— Радвайте се, че не се е стигнало дотам, госпожице. Защото в противен случай щеше да се наложи да го убия.
При тези думи дъхът й спря. Сега той лъже, мина й през ум. Можеше ли обаче да бъде сигурна? Мъжът срещу нея бе истинска загадка.
— Предупреждавам ви, Скай — продължи той — Внимавайте много, когато си имате работа с екипажа ми. Всеки, който ви докосне, ще умре.
Хората ви изобщо не ме интересуват! Искам просто да получа свободата си.
— Скоро ще бъдете свободна.
В този момент почукване на вратата прекъсна разговора им — беше Робърт.
— Ваната, капитане.
— Вкарайте я вътре.
Двама от моряците внесоха ваната, а през това време Скай се притисна в един ъгъл. Други пък ги последваха с пълни кофи вода. И всички те явно я виждаха в тънката й нощница, заглеждаха я като някаква уличница. След това напуснаха каютата, а Робърт спомена, че на печката имало още един казан с вода, след което си тръгна и той, а тя трябваше да остане сама със Сребърния сокол и димящата вана.