Шинджу

— Пристигнахме — обяви Цунехико гордо. — Виждате ли?

Сано се огледа. Откритите витрини на магазините от двете страни на улицата преливаха от рафтове и стелажи с живопис и дървени гравюри. Минувачите ги разглеждаха с любопитство и страх, защото законът заклеймяваше притежаването им като неморално. Галерия „Окубата“ се намираше някъде в средата на улицата. Но как да се освободи от Цунехико, за да проведе разпита на четири очи… За щастие секретарят сам хлътна в едно от магазинчетата и се зарови в огромен куп картини. Сано се усмихна и се отправи към магазина на Окубата. Щом прекрачи прага, собственикът го заговори:

— Добър ден, господине. Търсите хубави картини на най-добрите цени? Е, дошли сте на точното място…

Беше рядко грозен и уродлив — с огромен червен белег на устните и брадичката, сякаш току-що бе натъпкал в устата си шепа презрели вишни. От ноздрите му стърчаха косми, а лицето му бе издълбано от белези от едра шарка. Имаше изпъкнали очи — като насекомо, като огромна богомолка, увиснали рамене и провлачена походка.

— Влезте, влезте — подкани го той.

Сано стъпи на повдигнатия дървен под и мина зад завесата, която отделяше магазина от улицата. Цялото помещение бе претъпкано от стойки и рафтове, отрупани с гравюри, но нямаше пукнат клиент или поне зяпач.

— Какво да ви покажа? — попита грозникът. — Някои красиви пейзажи?

Той посочи към поредица картини на връх Фуджи през различните сезони. Сано проумя защо в магазина нямаше клиенти — гравюрите бяха ужасно грозни, нескопосани, в крещящи цветове и с размазани образи. Чудно как магазинът все пак се е задържал в занаята.

— Вие ли сте Окубата? — попита той.

— Да, аз съм. Но всички тук ми викат Любителя на вишни — с ироничен смях собственикът докосна моравия белег на устата си. После измъкна една гравюра от най-близкия рафт: — Може би предпочитате нещо по-класическо, господарю?

Сано хвърли бърз поглед към картината и трепна от възмущение: гравюрата шаржираше известната древна рисунка Ха гасен (Бой с оръжия), но вместо в схватка двамата самураи бяха изрисувани как се облекчават взаимно с разголени задници. При това неизвестният художник бе съсредоточил майсторството си върху хиперболизирането на „оръжията“ им.

— Искрена почит към героичните ви предци — подсказа Любителя на вишни.

— Не, благодаря — Сано хвърли изпитателен поглед към собственика, за да открие някаква сянка от ирония или преднамерена злоба, но срещна само угодническото му изражение. — Всъщност дошъл съм да разговаряме за вашия работник Норийоши…