Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

Но щом видеше отдалече някого от братята, с обич му отдаваше обичайната почит, просейки с вяра от тях молитва и опрощение, понеже нечестивите не разрешаваха на нито един от християните да говори със светеца или поне само да го види.

Докато ставаше това, неочаквано пристигат слугите на тогавашния съдия и ръководител на съда с тояги в ръце и понеже съдията беше заповядал, набиха някои, а други упрекнаха за такава дързост и със строга заповед забраняват на убийците да убият мъченика. Когато видяха [слугите], ония съвсем разсвирепяха и още повече напираха да убият праведника. И настана голяма размирица и в двете страни. Думата на съдията едва надмогна. По такъв начин те връщат на тълпи множеството им към съдилището, където съдията с кавги ги порицаваше немалко и укорно за безчинната им и жестока постъпка. А те дори не искаха да чуят думите му, особено след като държаха в ръцете си светеца и се разпалваха от още по-силни пламъци на яростта. Съдията, видял раздразнението на народа, много се изплаши да не извършат някоя детинщина и едва склони човешкото множество мъченикът да прекара още два-три дни в тъмницата, та дано с молби и заплаха го надвие, докато пристигне началникът съдия. Защото той го очакваше всеки момент…

Един ден, както блаженият си седеше с другите оковани, промъкна се слух за пристигането на съдията, когото споменахме по-горе. И понеже всички се тревожеха какво ще рекат и отговорят поради различните беди и притеснения, струпали се върху им, то едни се вцепеняваха, обзети от страх, други пък, отчаяли се, пожелаваха смъртта, нежели самия живот, а трети изпадаха в малодушие поради силната скръб и изглеждаха като обезумели. И в такова униние те си говореха един на друг: „Каквато е Божията воля за нас, братя, тъй да бъде! Да бъде благословено името Господне сега и завинаги!“ И други подобни на тези думи, както добре знае всеки, който е бил подложен на това изпитание. Божественият Николай, като видя съоковниците си така унили, обзет от скръб за тях, с тях преживяваше и той и считаше себе си за най-незначителен. И благосладостно, с любов им говореше следното: „Редно е всички ние да благодарим – рече, – братя и отци, за всичко, що ни сполетя без наше желание, защото [Бог] знае да ни плете венци, ако търпим с благодарност. И ако нечестивият, от когото се боим, ни присъди огън, меч, пропаст, стръмен бряг или някаква друга смърт, нека претърпим всичко усърдно, защото ще гледаме към примера на първите [християни], пострадали славно преди нас. Понеже ние трябва чрез много скърби да влезем в царството небесно…“