Космическият ловец (Гълтачът на души)

Лейн се приближи до най-близката от колибите и за първи път в живота си видя дорн. Беше мъж, изненадващо подобен на човек, около два метра висок, невероятно мършав, плешив, с огромни изпъкнали очи и сплескан нос с широко разтворени ноздри. Ръцете му бяха с по три пръста и имаха става близко до китката, подобно на краката, които имаха става до глезените. Общото впечатление, макар и странно, не беше неприятно.

Лейн пристъпи към дорна.

— Бихте ли ми казали къде мога да намеря Востувиан? — попита той.

Дорнът просто го гледаше.

Лейн опита на земен език, после повтори въпроса си на галактически, канфорски, на два теразейнски диалекта и дори на жаргона, който се използваше в пограничните светове. Изражението на лицето на дорна оставаше непроменено.

— Востувиан — повтори Лейн, започнал да губи търпение.

Никакъв отговор.

Вече мислеше да тръгне от колиба на колиба, докато попадне на дорн, който би реагирал на името, когато чу зад гърба си тих глас, който почти шепнеше.

— Аз съм Востувиан.

Той се обърна и се озова лице в лице с друг дорн. Първото му впечатление бе, че двамата са неразличими, но когато се вгледа, започна да вижда малки разлики както в лицата, така и в телата. Разбира се, парцалите, в които двамата бяха облечени, бяха в различен цвят и с различна дължина.

— Говорите ли земен?

— Когато трябва — отвърна Востувиан. — Бих предпочел да не ми се налага, но предполагам, че вие не говорите белорски.

— Още не — призна Лейн.

Востувиан направи леко движение — някакво поклащане на бедрата, докато останалата част на тялото му оставаше като вкаменена и останалите дорни мигновено станаха и се отдалечиха, оставяйки го сам с Лейн.

— Кой си ти? — попита Востувиан със своя полушепот, който Лейн реши да приеме като нормалния за дорните начин на разговаряне. Това му се виждаше странно, защото ушите на дорните представляваха две обикновени дупчици от двете страни на главите им, при това малки. — Откъде знаеш името ми и какво те води при расата на дорните?

Лейн извади бележката на Ондин и я подаде на дорна, който й хвърли бегъл поглед и я пусна на земята, откъдето горещият вятър веднага я пое.

— Защо те интересува страйгора?

— Какво представлява страйгора? — попита Лейн. — Така ли наричате Хипнозвяра?

— Не — отговори Востувиан. — Хипнозвяр е вашето име на страйгора? Все пак, в знак на уважение към теб ще използвам вашето име за него. Но ти не отговори на въпроса ми.

— Аз съм ловец — обясни Лейн. — Искам да науча повече за това същество.

— Много късно — каза Востувиан. — Последният Хипнозвяр беше убит от моята раса преди много хилядолетия.

— Не е така — възрази Лейн. — Видях един преди по-малко от шест стандартни месеца.

— Това е невъзможно — каза Востувиан. — Опиши го.

Лейн направи това с най-големите подробности. Когато свърши, вгледа се в лицето на Востувиан с надеждата да забележи някаква, макар и малка промяна в изражението. Но такава нямаше.

— Наистина е бил Хипнозвяр — съгласи се дорнът. После седна на земята и Лейн последва примера му. — Възниква интересен въпрос: Кой от вас двамата — вие или Хипнозвяра — ми е по-малко неприятен, за да му помогна? — Той затвори очи и остана така неподвижен, без дори да диша, в продължение на почти три минути. Накрая се обърна към Лейн: — Какво искаш да знаеш?