Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Не исках да прозвучи неуважително.

— Знам — успокои го Ондин и усмивката се върна на лицето й. — Предполагам разбирате повишената ми чувствителност по тези въпроси. Можете ли да ми кажете как по-точно е бил убит вашият спътник?

— Съществото изглежда притежава защитен механизъм какъвто преди не съм срещал — обясни Лейн. Той подробно описа случилото се, включително смъртта на Моряка и последната си среща със създанието, пропускайки единствено собствената си реакция.

— Колко интересно! — извика Ондин. — Разбира се, това обяснява много за онези, които са се побъркали след срещата с него. Но — и тя сбърчи чело, — не може да се каже, че обяснява феномена на дорнийската култура, нали?

— Предполагам, че сте права — съгласи се Лейн.

— Е, добре, има ли нещо, което вие можете да ми кажете за Хипнозвяра?

— Ами… съществото е около седем километра в диаметър, има грубо сферична форма, не притежава видими сетивни органи, нито такива за придвижване в пространството, излъчва меко сияние в тъмен златисточервен цвят, може добре да се наблюдава в инфрачервения спектър и с лекота достига светлинни скорости на придвижване.

— И, разбира се, Библията би се изказала ласкаво за него — подсказа Ондин.

— Боя се, че не ви разбирам.

— Каквото и зло да му причините, то ще ви отвърне със същото — обясни Ондин. — Не мога да си представя по-точна илюстрация на древната поговорка „Око за око, зъб за зъб“.

— Може би.

Ондин погледна старомодния часовник на китката си.

— О, Господи! — възкликна тя. — Не забелязах как мина времето. Опасявам се, че трябва направо да излетя оттук, мистър Лейн. Утре е рожденият ден на най-голямата ми внучка, а аз още не съм и взела никакъв подарък.

— Колко внучета имате? — попита Лейн.

— Единайсет.

— Сигурно купуването на подаръци за всички не е никак проста работа.

— Е, че каква друга работа има една баба? — засмя се тя. — Освен това, ако не съм аз, техните родители изобщо няма да се сетят, че децата имат празници — и тя сбърчи нос при тази противна мисъл. След това дръпна едно листче, написа нещо на него и го подаде на Лейн.

— Ясно ми е, че ще искате да разговаряте с някой дорн — каза тя. — Не бих казала, че особено уважават хората, но това тук ще ви послужи като препоръка пред един от тях, който много ми помогна в моите изследвания. Името му е Востувиан.

— Благодаря — искрено каза Лейн. Погледна листчето и установи, че не може да прочете и една дума от написаното върху него.

Ондин вече се щураше из кабинета си. Тя изми чашата и почисти трохите пред чинийката с курабийки. Лейн хвана дръжката на вратата.