Космическият ловец (Гълтачът на души)

Лейн се почеса по главата, опитвайки се да разбере логиката на една раса, притежаваща ключа за оръжието, което току-що му бе описано, оръжие, което би могло да измете от лицето на Белор всички възможни пришълци, но вместо да го построи, бе избрала да довърши колективния си живот в мръсотия и нищета. Изведнъж Востувиан му се стори много по-чужд отколкото в началото.

— Ако доставя материалите, ще можеш ли да ми направиш едно такова оръжие?

— Да — потвърди Востувиан.

— От какво ще имаш нужда?

Востувиан мигновено изстреля списък на необходимите компоненти.

— Много е скъпо — замислено каза Лейн. — А и ще ми трябва доста време докато намеря всичко необходимо. Мисля, че ще бъде по-добре да се задоволя с вибратора.

— Какво представлява вибратора? — прояви неочакван интерес Востувиан.

Лейн му обясни принципите на които работеше вибратора.

— В открития космос има ефективен обсег на действие към двайсет хиляди километра, а може би дори и малко повече и въздействието му може да се оприличи с удара на огромен чук.

— Не можеш да убиеш Хипнозвяра с това оръжие — заяви с глас лишен от емоции Востувиан.

— Вече убих малка частица от него — настоя Лейн.

— Не.

— Да, направих го — увери Лейн дорна. — И почувствах, че съм го направил.

— Какво те кара да мислиш, че ти и Хипнозвярът имате еднакви сетивни възприятия? — попита дорнът.

— Какво искаш да кажеш?

— Това, което ти възприемаш като горещо, може да бъде студено, мокро или дори съвсем нищо за едно същество, толкова по-различно от всички нас. Твоят глад за него може да е сънливост, агонията ти — възбуда в мека форма.

— Като хипотеза звучи интересно, но не е нищо повече — каза Лейн. — Аз знам какво почувствах.

— Не е хипотеза. Това е факт. А ти дори и сега не знаеш какво точно си почувствал — дорнът поспря за малко и после продължи: — Хипнозвяра е същество, чиято плътност е не по-голяма от тази на облака, с който се храни. Същество, което отбягва близостта с планетите. Което не може да ни навреди физически. Защо мислиш нашата раса подхвана война, поставяйки си за цел да ги унищожи из корен?

— Нямам никаква представа — призна Лейн.

— Защото, убиецо на животни, физическото нараняване е най-нищожната неприятност, която може да се случи на едно разумно същество. Ние реагираме много по-силно на емоционални стимули, на атаки върху нашето съзнание. Първите оръжия на дорните не бяха много по-различни от твоя вибратор и реакциите на съществата бяха подобни, ако не и идентични с реакцията, с която ти си се сблъскал. Ние също мислехме, че изживяваме смъртната агония на тези същества.

Востувиан затвори очи, но остана все така неподвижен с изключение на лекия тик на един от пръстите на крака му. После, сякаш нищо не се бе случило, той се отпусна, отвори очи и продължи да говори: